Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Но аз си спомням как тичам до калдъръмена улица, държа я в ръцете си, всичко е в кръв, нейната кръв.

Сорая кимна. Лицето й бе изпълнено с болка.

— Тя помръдна и ти я видя. Грабна я. И тогава беше прострелян. Аз отвърнах на огъня и изведнъж се изсипа градушка от изстрели. Разделихме се. Ти продължи след мишената — Хамид ибн Ашеф. По-късно, когато се срещнахме в катакомбите, ми каза, че си го открил, прострелял си го, но не беше сигурен дали си го убил.

— А Сара?

— По това време вече е била мъртва. Оставил си я, когато си хукнал след Хамид ибн Ашеф.

В каютата настъпи продължително мълчание. Борн се обърна, отиде до каната с вода, наля си половин чаша. Отвори хартиеното пакетче, което му бе дала доктор Павлина, глътна едно от хапчетата. Водата имаше застоял вкус, нагарчаше.

— Как се случи? — Той беше с гръб към Сорая. Не искаше да я гледа в лицето, когато му каже.

— Момичето се появи на мястото, където се срещнахме с моя информатор. Той ни каза къде е Хамид ибн Ашеф. В замяна му дадохме парите, които поиска. Приключвахме сделката, която я видяхме. Тя тичаше. Не знам защо. Тя отвори уста, сякаш викаше нещо. Но информаторът също викаше. Помислихме, че ни е предал — както и се оказа. Стреляхме по нея. И двамата. Тя падна.

Борн, внезапно уморен, седна на леглото.

Сорая направи една крачка към него.

— Добре ли си?

Борн кимна, пое си дълбоко въздух.

— Било е грешка — каза той.

— Мислиш ли, че за нея има значение?

— Ти може дори да не си я улучила.

— А може и да съм. Във всеки случай, дали това би ме освободило от отговорност?

— Ти се давиш в собствената си вина.

Тя му се усмихна тъжно.

— Тогава предполагам, че важи и за двамата.

Те се гледаха през тясната каюта. Корабната сирена отново прозвуча — приглушена, печална. Поклащаха се леко, докато се носеха на юг през Черно море, но в каютата бе толкова тихо, че Сорая имаше чувството, че чува как умът му чегърта да разгадае една дълбока и заплетена мистерия.

— Сорая, чуй ме. Мисля, че смъртта на Сара е ключът към всичко, което стана; към всичко, което се случва сега.

— Не може да го мислиш сериозно. — Но от изражението на лицето му разбра, че е точно така, и съжали за думите си. — Продължавай.

— Смятам, че Сара е от основно значение. Смятам, че смъртта й е задействала всичко.

— Планът на „Дуджа“ да взриви ядрена бомба в голям американски град? Това е прекалено.

— Не планът сам по себе си. Не се съмнявам, че той вече е бил обсъждан — каза Борн. — Но смятам, че времето на изпълнението му е променено. Смятам, че смъртта на Сара е запалила фитила.

— Това би означавало, че Сара е свързана с първоначалната ти мисия да ликвидираш Хамид ибн Ашеф.

— И аз бих предположил това — кимна той. — Не смятам, че тя се е озовала случайно на мястото на срещата.

— Но как е попаднала там? Как е разбрала?

— Примерно от твоя информатор. Той ни е предал на хората на Хамид ибн Ашеф. А защо е била там — нямам представа.

— Но каква е връзката между Хамид ибн Ашеф и Фади? — намръщи се Сорая.

— Мислех върху сведенията, които получи от твоята приятелка — криминоложката от Отдела за разследване на пожари.

— Въглероден дисулфид — катализаторът, използван от Фади в хотел „Конститюшън“.

— Точно така. Едно от приложенията на въглеродния дисулфид е флотацията — метод за отделяне на смеси. Флотацията се развива в края на XX век в промишлен мащаб, като се прилага главно при преработката на сребро.

Очите на Сорая светнаха.

— Преработката на сребро е сред отраслите, в които работи „Интегрейтид Въртикал Текнолъджис“. Фирмата е собственост на Хамид ибн Ашеф.

— Мисля, че това е законно действащата компания, която е финансирала „Дуджа“ през всичките тези години.

— Но Сара…

— Що се отнася до Сара, не можем да направим нищо, преди да се доберем до Истанбул и да влезем в интернет. В момента мобилните ни телефони са безполезни.

Сорая се изправи.

— В такъв случай ще отида да потърся нещо за ядене. Не знам за теб, но аз умирам от глад.

— Ще отидем заедно.

Той понечи да се изправи, но тя го побутна обратно на леглото.

— Ти трябва да почиваш, Джейсън. Аз ще донеса храна.

Тя му се усмихна, после се обърна и излезе.

Борн легна за момент, опитвайки да си спомни повече за неуспешната мисия да ликвидира Хамид ибн Ашеф. Той си представи младата жена Сара, видя я как тича по площада с отворена уста. Какво викаше? На кого викаше? Усети я в ръцете си, опита се да чуе отслабващия й глас.