Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— А аз? Аз искал ли съм го от теб?

— О, Джейсън, все едно не се познаваш.

— Не би трябвало и да извеждам Фади от килията му. Не би трябвало да се оставя да ме вкарат в капан на плажа. — Погледът му се плъзна към нейното лице, на което бе изписано търпеливо очакване. — Да ти се губят моменти е само по себе си достатъчно неприятно. — Спомените му бяха натрошени на миниатюрни парченца — помнеше себе си… и още някой. — Но да имаш спомени, които те подвеждат…

— Как така? В какъв смисъл?

— Доктор Съндъряанд вкара протеини в мозъчните ми синапси. — Борн се опита да седне, като махна с ръка, за да й покаже, че може и сам. — Съндърланд и Фади са комбина. Тази процедура влизаше в плана на Фади.

— Джейсън, вече говорихме — това е лудост. От една страна, как Фади би могъл да знае, че ще се нуждаеш от специалист по паметта? От друга, как би могъл да предвиди при кого точно ще отидеш?

— Много уместни въпроси. За нещастие, не знам отговорите. Но помисли си: Фади имаше достатъчно информация за ЦРУ, за да знае кой е Линдрос. Той знаеше за „Тифон“. Информацията му бе толкова мащабна, толкова подробна, че му позволи да създаде измамник, който заблуди всички, дори и мен, дори и сложното устройство за сканиране на ретината на ЦРУ.

— И той ли участва в заговора? В заговора на Фади?

— Може би ме смяташ за параноик. Но вече започвам да вярвам, че всички тези инциденти — лечението на Съндърланд, отвличането и заменянето на Мартин, отмъщението на Фади срещу мен — са свързани и са елементи от брилянтно измислен и изпълнен заговор за унищожаването ми, заедно с цялото ЦРУ.

— Но как да сме сигурни, че си прав? Как бихме могли да намерим някаква логика във всички тези неща?

Той се вгледа в Сорая за момент.

— Трябва да се върнем към самото начало — към първото ми идване в Одеса. Но за да го сторим, ще е необходимо ти да запълниш липсващите части от паметта ми.

Сорая се изправи, отиде до прозореца, взря се в разширяващата се водна ивица, в извитото, обвито в лека мараня крайбрежие на Одеса, което оставяха зад себе си.

Скован от болка, той спусна крака и се надигна предпазливо. Ефектът от местната упойка отминаваше и през тялото му пулсираше все по-дълбока болка. Истинските измерения на пораженията, които му бе нанесъл премисленият удар на Лърнър, го връхлетяха като товарен влак.

Той се олюля, политна назад към леглото, но се стегна. Започна да диша по-дълбоко, по-бавно. Постепенно болката намаля до поносимо ниво. Борн прекоси каютата и застана до Сорая.

— Трябва да лежиш — каза му тя с отсъстващ глас.

— Защо ти е толкова трудно да ми кажеш какво е станало?

Тя помълча, после промълви:

— Мислех, че ще загърбя всичко. Че никога няма да ми се наложи да мисля за това.

Той я хвана за раменете и я завъртя.

— За Бога, какво е станало?

Очите й, черни и блестящи, бяха плувнали в сълзи.

— Ние убихме човек, Джейсън. Двамата с теб. Цивилен човек, невинен. Млада жена, почти момиче.

Той тича надолу по улицата, стиснал някого в прегръдките си. Ръцете му са облени в кръв. Нейната кръв…

— Коя е тя? Кого убихме?

Сорая трепереше, сякаш вкочанена от студ.

— Казваше се Сара.

— Сара чия?

— Това е всичко, което знам. — Сълзите й преляха. — Знам името й, защото ти ми го каза. Каза ми, че това са били последните й думи: „Казвам се Сара. Не ме забравяйте.“

Къде съм? , почуди се Мартин. Когато го изведоха от самолета, все още с качулка, почувства горещината, песъчливия прах по кожата си. Но не бе изложен нито на горещината, нито на праха за много дълго. Прехвърлиха го на кола — джип или може би малък камион, — която го откара нанякъде по странно равен път. После попадна в прохладна сграда и вървя може би хиляда метра. Чу да се вдига резе, една врата се отвори, след това го бутнаха през прага. Вратата се затръшна, резето се върна на мястото му; той постоя така, като се стараеше да не прави нищо друго, освен да диша дълбоко и равномерно. После протегна ръка и свали качулката от главата си.

Стоеше горе-долу в центъра на помещение, широко десетина метра, чиито стени изглеждаха солидни, но изградени грубо. Вътре имаше доста поочукана лекарска маса за прегледи, малка мивка от неръждаема стомана, редица ниски шкафове, върху всеки от които бяха спретнато подредени кутии с латексови ръкавици, памучни тампони, шишета с дезинфектанти и други течности и прибори.

Амбулаторията нямаше прозорци, което не го изненада, понеже явно се намираше под земята. Но къде? Климатът определено наподобяваше пустинен, но не беше точно пустиня, понеже в такива условия няма начин да се построи каквото и да било под земята. Значи остава да е гореща планинска страна. Съдейки по кънтенето, докато той и охранителите му приближаваха към помещението, мястото явно не бе никак малко. Значи сигурно е разположено далеч от любопитни очи. Успя да се сети за пет-шест подобни района, но отхвърли повечето — като Сомалия например, — тъй като бяха твърде близо до Рас Дежен. Обиколи стаята по посока на часовниковата стрелка и обратно, за да може да разгледа по-добре с лявото си око. Ако трябваше да гадае, би казал, че е някъде на границата между Афганистан и Пакистан.