Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Добре, разбрах. Благодаря ви, сестра. — Върна слушалката на мястото й.

— Доктор Павлина — каза той, — изглежда, вашият приятел не е могъл да сдържи нетърпението си. Идва насам. — Той отиде към вратата. — Аз ще се погрижа за него.

— Какъв приятел? — попита Борн.

— Няма защо да се притеснявате, генерале — каза доктор Павлина. И му хвърли още един многозначителен поглед.

— Ваш приятел от централата.

На път към амбулаторията, където бе приет пациентът, Лърнър премина през три подобни стаи, като надникна във всяка от тях. Установил, че са еднакви, запомни разположението на мебелите вътре: маса за прегледи, столове, шкафове, мивка и т.н. Доколкото познаваше Борн, се съмняваше, че ще има повече от една възможност да му пръсне черепа.

Извади своя „Глок“ и нави заглушителя в края на дулото. Би предпочел да не го използва, тъй като той намаляваше както обсега, така и точността на изстрела. Но в тази обстановка нямаше друг избор. Ако искаше да изпълни мисията си и да напусне сградата жив, трябваше да убие Борн по най-бързия начин. От момента, в който директорът му възложи тази задача, той знаеше, че няма смисъл да се опитва да изтръгне с мъчения сведения от Борн. Най-добрият начин да го елиминира беше да го убие възможно най-бързо, без да му дава възможност за ответен удар.

В този момент управителят се появи иззад ъгъла, на лицето му бе изписано неодобрение.

— Извинете, но уговорката ни бе да останете в моя кабинет, докато не ви се обадят. Трябва да ви помоля да се върнете…

Куршумът мина през заглушителя и го улучи в лявото слепоочие, запращайки го на пода в бездиханна купчина. Лърнър го хвана отзад за колана, изтегли го в една от празните амбулатории и го скри зад вратата.

Без да му мисли повече, се върна в коридора и измина останалата част от пътя до целта си без други инциденти. Застанал пред затворената врата, настрои мисълта си за предстоящото и се потопи в покоя, предхождащ убийството. Стисна дръжката на вратата със свободната си ръка и бавно я натисна. Цялото му същество бе готово за смъртоносния изстрел.

Пусна дръжката, ритна вратата и като прекрачи прага, стреля три пъти в тялото, проснато на масата за прегледи.

На Лърнър му отне секунда, докато осъзнае какво виждат очите му. Различи рулата бинт на масата за прегледи и понечи да се обърне.

Но това забавяне между осъзнаване и реакция бе достатъчно, за да позволи на Борн, който стоеше отстрани, да вкара спринцовката с упойка във врата му. Лърнър обаче не се даваше. Той имаше телосложението на бик и решимостта на прокълнат. Като пречупи иглата, преди Борн да успее да вкара пълната доза, той блъсна тялото си в неговото.

Борн му нанесе два удара. Междувременно Лърнър произведе изстрел, който прониза охранителя в гърдите.

— Какво правиш? — изкрещя доктор Павлина. — Нали каза…

Лърнър заби лакът в кървавата рана на Борн и застреля лекарката в главата. Тялото й политна назад в ръцете на Сорая.

Борн падна на колене, болката отслабваше всеки негов мускул, изгаряше всяко нервно окончание. Щом Лърнър го сграбчи за врата, Сорая се надигна, грабна стола, на който седеше, и го метна към главата му. Смъртоносната хватка около гърлото на Борн се отпусна и Лърнър залитна назад, като продължи да стреля безразборно. Сорая видя пистолета на охранителя в другия край на стаята и се поколеба за момент дали да не се втурне да го вземе, но Лърнър, възстановил се неочаквано бързо, осуети плановете й.

Вместо това тя се втурна към Борн, изправи го на крака и го измъкна от стаята. В стената до лакътя й се забиха куршуми, чието свистене бе притъпено от заглушител, Сорая и Борн се втурнаха надолу по коридора, завиха зад ъгъла и се озоваха при страничния вход.

Вече навън, тя къде блъсна, къде натъпка Борн на предната дясна седалка на разбитата шкода, плъзна се зад волана, запали двигателя и като включи на задна, даде мръсна газ, при което колата изхвърча сред фонтан от чакъл.

Опирайки се на масата за прегледи, Лърнър се изправи, като едва се държеше на крака. Тръсна глава в опит да проясни мислите си, но уви. Протегна ръка и издърпа иглата на спринцовката, която продължаваше да стърчи от врата му. Какво, по дяволите, му инжектира Борн?

Постоя за момент, клатушкайки се като неопитен моряк в бурно море. Вкопчи се в плота, за да се стабилизира. Замаяно отиде към мивката и наплиска лицето си със студена вода. Единственият резултат беше, че гледката пред очите му се размаза още повече. Установи, че му е трудно да диша.