Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Свързах се с управителя на поликлиниката. — Той посочи към масата за прегледи. — Настанявайте се, господин генерал. — Очевидно нервен както от състоянието на Борн, така и от присъствието на Сорая, той извади пистолета си и го насочи към нея. — Застани там, така че генерал-лейтенантът да те вижда.

Борн пусна ръката на Сорая с почти недоловимо кимване. Тя отиде в ъгъла на стаята, седна на един стол с метални крака, а охранителят се опитваше да я държи под око, без да я гледа открито.

— Генерал-лейтенант от ССУ — каза управителят на поликлиниката иззад бюрото си. — Не може да е вашият човек.

— Ние ще решим това — каза Матю Лърнър на сносен руски.

Доктор Павлина му хвърли зъл поглед, преди да се обърне към управителя.

— Казахте, че има рана от нож.

— Така ме уведомиха — кимна управителят.

Доктор Павлина се изправи.

— Тогава смятам, че трябва да го видя.

— Двамата ще отидем — каза Лърнър. Той стоеше до вратата и от цялото му същество струеше на вълни невидима енергия. Приличаше на състезателен кон на старта.

— Не ми се струва разумно. — Доктор Павлина го каза преднамерено, специално за Лърнър.

— Съгласен съм. — Управителят се изправи, излезе иззад бюрото си. — Защото ако този пациент наистина е този, за когото се представя, аз ще го отнеса за нарушаване на протокола.

— Въпреки това — каза Лърнър — настоявам да придружа докторката.

— Ще ме принудите да извикам охраната — не отстъпи управителят. — Генерал-лейтенантът не ви знае какви сте и какво търсите тук. Всъщност той е в правото си да нареди да ви задържат или дори да ви застрелят. Не искам подобни инциденти в моята болница.

— Остани тук — каза доктор Павлина. — Ще ти се обадя веднага щом разбера самоличността му.

Лърнър не каза нищо, когато доктор Павлина и управителят излязоха от кабинета, но нямаше никакво намерение да стои безучастно, докато докторката поема инициативата. Тя нямаше представа защо той е в Одеса, защо преследва Борн. Той не се беше усъмнил нито за миг, че пациентът с прободната рана е точно Джейсън Борн. Генерал-лейтенант от ССУ с рана от нож в хълбока? Как пък не!

Нямаше да допусне доктор Павлина да прецака нещата. Първото, което тя щеше да каже на Борн, беше, че Лърнър е изпратен от Вашингтон по дирите му. Това щеше веднага да задейства предупредителен сигнал в главата на Джейсън. И преди Лърнър да стигне до него, щеше да се изпари без следа. И този път щеше да е далеч по-трудно да го открие.

За момента проблемът му беше, че нямаше представа къде е приет пациентът. Излезе в коридора, спря първия служител на болницата, когото срещна, и го попита къде лекуват генерал=лейтенанта. Младата жена го упъти. Той й благодари и закрачи толкова съсредоточен, че не забеляза как тя грабва слушалката на вътрешния телефон от стената, за да се свърже с управителя.

— Добър ден, генерале. Аз съм доктор Павлина — каза тя, щом влезе в амбулаторията. После додаде към управителя: — Не е нашият човек.

Борн, седнал на масата за прегледи, не видя в очите й нищо, което да му подскаже, че тя лъже, но засече погледа й към Сорая.

— Стойте далеч от пленничката ми, докторе — предупреди я. — Тя е опасна.

— Моля, легнете, генерале. — Борн я послуша и доктор Павлина надяна хирургически ръкавици, разряза окървавената му риза и започна да маха кървавата превръзка.

— Тя ли ви рани?

— Да — каза Борн.

Тя палпира около раната, за да прецени интензивността на болката.

— Този, който ви е зашил, е свършил първокласна работа. — Тя го погледна в очите. — За съжаление сте се движили прекалено активно. Има отворен участък, който трябва да зашия отново.

Управителят отключи един шкаф с лекарства. Тя взе кутия от втората лавица, отброи 14 таблетки, уви ги в твърда хартия.

— Вземете. Два пъти дневно по една таблетка в продължение на седмица. Това е силен широкоспектърен антибиотик, който ще ви предпази от инфекция. Моля ви да ги изпиете всичките.

Борн прибра пакетчето.

Доктор Павлина постави на масата шишенце риванол, марля, игла и медицински конец. Напълни една спринцовка.

— Какво е това? — поинтересува се Борн.

— Упойка. — Тя вкара иглата и натисна буталото на спринцовката. Погледът й отново се стрелна към очите на Борн. — Не се притеснявайте, генерале, това е само местна упойка. Ще тушира болката, без по никакъв начин да засегне вашите физически или умствени способности.

Когато тя започна процедурата, телефонът на стената иззвъня дискретно. Управителят вдигна, послуша за момент.