— Сега, когато отново сте заедно… повече или по-малко — обърна се Фади към доктор Вейнтроп, — бих искал да спреш да протакаш. Имаме си график и твоето умишлено протакане не в наша полза.
— Не протакам — каза Вейнтроп. — Микроциклите… — Той спря и потрепери, усетил как Фади усилва натиска върху раменете му.
Фади кимна на Абуд ибн Азиз, който излезе от стаята и се върна с доктор Сенарз, ядрения физик.
— Доктор Сенарз — започна Фади, — моля ви, обяснете ми защо ядреното устройство, което наредих да създадете, все още не е готово.
Доктор Сенарз гледаше директно към Вейнтроп. Той бе обучен от известния пакистански ядрен учен Абдул Кадир Хан.
— Моята работа е приключена — каза той. — Урановият диоксид, който ми доставихте, е превърнат в метала, необходим за бойна глава. С други думи, ние имаме ядрения материал. Обвивката също е готова. Чакаме само доктор Вейнтроп. Неговата работа е от жизненоважно значение, както знаете. Без нея няма да получите съоръжението, което поискахте.
— Така че, Костин, тук стигаме до трудната част. — Гласът на Фади бе тих, мек, неутрален. — С твоя помощ моят план ще успее, без твоята помощ планът ми е обречен. Уравнение, колкото просто, толкова и елегантно, за да го кажем с научни понятия. Защо не ми помагаш?
— Процесът е по-труден, отколкото предполагах. — Вейнтроп не можеше да откъсне очи от жена си.
— Доктор Сенарз? — обърна се към новодошлия Фади.
— Работата на доктор Вейнтроп по миниатюризацията е приключила още преди дни.
— Какво разбира той от миниатюризация? — сопна се Вейнтроп. — Не е вярно!
— Не ви искам мнението, доктор Вейнтроп — също тъй остро каза Фади.
Когато Сенарз извади малък бележник с червено-черна кожена корица, Вейнтроп несъзнателно изстена. Катя, притеснена, го хвана по-здраво.
Доктор Сенарз подаде бележника.
— Това са личните бележки на доктор Вейнтроп.
— Нямате право! — извика Вейнтроп.
— Всъщност имам. — Фади взе бележника от доктор Сенарз. — Ти ми принадлежиш, Вейнтроп. Всичко, което правиш, всичко, което мислиш, пишеш или сънуваш, ми принадлежи.
— Костин, какво си направил? — изстена Катя.
— Продадох душата си на дявола — каза тихо Вейнтроп.
Абуд ибн Азиз явно получи мълчалив знак от Фади, защото потупа доктор Сенарз по рамото и го изведе от стаята. Шумът на затворената зад гърба му врата накара Вейнтроп да подскочи.
— Е, добре — каза Фади С най-милия си глас.
Изведнъж Мута ибн Азиз сграбчи Катя за яката и за кръста, дръпна я рязко от съпруга й. Същевременно Фади сграбчи доктора за раменете и го прилепи за стола, от който се опитваше да стане.
— Няма да те питам отново — каза Фади със същия благ глас, като баща към любимото си дете, което е сгрешило.
Мута ибн Азиз нанесе ужасен удар по тила на Катя.
— Не! — изкрещя Вейнтроп, когато тя се просна по лице на пода.
Никой не му обърна ни най-малко внимание. Мута ибн Азиз я издърпа да седне, приближи се и я удари толкова силно, че счупи съвършения й нос. Бликна кръв, която опръска и двамата.
— Не! — изкрещя Вейнтроп.
Като я сграбчи за русата коса отзад, Мута ибн Азиз заби кокалчетата си в красивата й лява скула. Сълзи потекоха по подпухналото лице на Катя и тя се разрида.
— Спрете! — извика Вейнтроп. — За бога, спрете! Умолявам ви!
Мута ибн Азиз дръпна окървавения си юмрук.
— Не ме карай да те моля отново — каза Фади в ухото на доктора. — Не ме карай да загубя доверието си в теб, Костин.
— Не… добре. — Самият Вейнтроп хлипаше. Сърцето му бе разбито на хиляди парченца, които никога нямаше да може да събере отново. — Ще направя каквото искаш. Ще приключа миниатюризацията след два дни.
— Два дни, Костин. — Фади го сграбчи за косата и издърпа главата му назад, така че очите му гледаха директно в тези на мъчителя му. — Нито секунда повече. Разбра ли?
— Да!
— В противен случай това, което ще се случи на Катя, дори доктор Андърски няма да може да оправи.
* * *
Мута ибн Азиз намери брат си в операционната на доктор Андърски. Тук Карим ал Джамил бе получил лицето на Мартин Линдрос. Тук бе получил нов ирис, зеница, и най-важното — ретина, за да може да докаже пред скенерите на ЦРУ, че е Линдрос.
За облекчение на Мута ибн Азиз в момента операционната беше празна, вътре беше само Абуд ибн Азиз.
— Сега трябва да кажем истината на Фади. — Гласът на Мута ибн Азиз бе нисък, настоятелен.
Абуд ибн Азиз се вторачи в множеството блестящи инструменти.
Читать дальше