Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Свещеникът се обръща към него, замахва и пуска тежкия махагонов капак в гроба и Борн вижда, че това съвсем не е свещеникът. Това е Фади.

— Хайде — казва Фади на арабски и като пали цигара, подава на Борн кибритената кутия, — погледни.

Борн пристъпва напред и поглежда в отворения ковчег…

… и се намира да седи на задната седалка на кола. Поглежда през прозореца, вижда познат пейзаж, който въпреки това не може да разпознае. Побутва шофьора по рамото.

— Къде отиваме?

Шофьорът се обръща. Оказва се Линдрос. Но нещо странно е станало с лицето му. Виждат се сенки, може би белези. Това е същият Линдрос, когото той заведе обратно в централата на ЦРУ.

— Къде си мислиш, че отиваме? — казва измамникът, който се представя за Линдрос, и увеличава скоростта.

Наведен напред, Борн различава фигура, която стои отстрани на пътя. Колата лети към нея. Млада жена, стопаджийка, вдигнала палеца си: Сара. Почти са се изравнили с нея, когато тя прави стъпка напред и застава на пътя на колата.

Борн се опитва да извика, за да я предупреди, но не може. Усеща как колата блъсва жената и вижда как тялото й лети във въздуха, хвърчи кръв. Обхванат от гняв, той протяга ръка към шофьора…

… и вече е в автобус. Пътниците с бледи лица не му обръщат никакво внимание. Борн се движи напред по пътеката между седалките. Шофьорът носи спретнат западняшки костюм. Това е доктор Съндърланд, вашингтонският специалист по паметта.

— Къде отиваме? — пита го Борн.

— Вече ти казах — казва доктор Съндърланд.

През огромното предно стъкло Борн вижда плажа на Одеса. Той вижда Фади, който пуши цигара и се усмихва, очаква го.

— Всичко бе уредено — казва доктор Съндърланд — от самото начало.

Автобусът забавя. Има пистолет в ръката на Фади. Доктор Съндърланд му отваря вратата, той се качва, насочва пистолета към Борн, натиска спусъка…

Борн се събуди от ехтящия звук на изстрел. Някой стоеше над него. Мъж със синкава набола брада, хлътнали очи и ниско чело на примат. Слаба светлина се спускаше през прозореца и осветяваше продълговатото, мрачно лице на мъжа. Зад него небето бе нашарено със синьо и бяло.

— А, генерал-лейтенант Микола Петрович Туз. Най-после се събудихте. — Неговият ужасен руски бе още по-неясен заради голямото количество алкохол. — Аз съм доктор Коровин.

В първия момент Борн не можа да осъзнае къде е. Леглото, което се поклащаше плавно под него, накара сърцето му да подскочи. Имаше чувството, че е бил на такова място и преди — да не би пак да е загубил паметта си?

След това всичко си дойде на мястото. Огледа малката амбулатория и осъзна, че е на борда на „Иркутск“ и че се представя за генерал-лейтенант Микола Петрович Туз.

— Трябва ми асистентката ми — отрони с глух глас.

— Разбира се. — Доктор Коровин отстъпи назад. — Тя е тук.

На мястото му се плъзна Сорая Мур.

— Господин генерал — каза тя дрезгаво. — Изглежда, се чувствате се по-добре.

Загрижеността личеше ясно в очите й.

— Трябва да поговорим — прошепна той.

— Моля ви, оставете ни — обърна се тя към лекаря.

— Разбира се — каза доктор Коровин. — Междувременно аз ще уведомя капитана, че генерал-лейтенантът е дошъл на себе си.

Щом вратата се затвори зад него, Сорая седна на ръба на леглото.

— Тялото на Лърнър бе изхвърлено в морето. Когато го идентифицирах като чужд шпионин, капитанът помогна с радост. Всъщност за него беше облекчение. Не му трябва лоша реклама, на товарната компания още по-малко, така че Лърнър отиде зад борда.

— Къде сме? — каза Борн.

— На около четирийсет минути от Истанбул. — Сорая го хвана нежно за ръката, докато той се опита да седне. — И двамата не сме забелязали, че Лърнър е на борда.

— Мисля, че съм пропуснал и още нещо, което е дори по-важно — каза Борн — Подай ми панталоните.

Те висяха спретнато на облегалката на един стол. Сорая му ги подаде.

— Трябва да те нахраним. Докторът те наля с течности, докато те лекуваше. Каза ми, че би трябвало да се почувстваш значително по-добре след около два часа.

— Дай ми само минута. — Усещаше тъпата болка от раната с нож и там, където го беше ритнал Лърнър. Дясната му ръка, където шишът за лед го бе пробол, беше превързана, но не го болеше. Затвори очи, но това само го върна обратно в съня за Фади, измамника, Сара и доктор Съндърланд.

— Джейсън, какво става?

Той отвори очи.

— Сорая, доктор Съндърланд не е единственият, който е ровичкал из главата ми.