Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Какво имаш предвид?

Като опипа джобовете си, той откри кибритена кутия._ Фади пали цигара, подава на Борн кибрита._ Този образ бе в съня на Борн, но той се беше случил в действителност. Борн, под влиянието на имплантираните от Съндърланд спомени, бе извел Фади от килията. Навън Фади бе запалил цигара с клечка от кибрита. Нямаше нищо за горене в тази дупка, така че ми позволиха да я задържа — бе казал той. След това бе подал на Борн кутията.

Защо го беше направил? Това беше такъв обикновен жест, който трудно можеше да бъде забелязан или запомнен, особено след случилото се после. Фади бе разчитал на това.

— Кибритена кутия? — попита Сорая.

— Кибритената кутия, която Фади ми даде пред централата на ЦРУ. — Борн я отвори. Тя беше смачкана, нагъната, ъгълчетата й бяха подвити, надписът не се четеше, унищожен от водите на Черно море.

На практика единственото, което бе останало непокътнато, бяха долните пластове, от които се късаха клечките. С нокътя на палеца си Борн изчегърта металните скобки, които придържаха клечките. Отдолу се разкри миниатюрна метална втулка.

— Боже мой, подслушвал те е.

— Това е проследяващо устройство — установи той след кратък оглед. Подаде й го. — Искам да го хвърлиш през борда. Веднага.

Сорая го взе, излезе от каютата и се върна малко по-късно.

— Сега — другото. — Той я погледна. — Ясно е, че Тим Хитнър е предоставял на Фади цялата вътрешна информация.

— Тим не е бил къртицата — каза Сорая твърдо.

— Знам, че ти беше приятел…

— Не е бил той, Джейсън. Човекът, заел мястото на Линдрос, си направи труда да ми покаже документирано доказателство, че Тим е бил къртицата.

Борн пое дълбоко въздух и пренебрегнал болката, която това му причини, се изправи на крака на пода.

— Това наистина може да означава, че е по-малко вероятно Тим да е бил къртицата.

Сорая кимна.

— Което означава, че в ЦРУ продължава да действа техен човек.

Те седяха в кафене „Кактус“, малко под „Истиклал Кадеши“, тоест булевард „Независимост“, в изискания модерен квартал „Бейоглу“ на Истанбул. Масата бе отрупана с чинийки с мезета и крехки чашки гъсто и силно турско кафе. Вътре в заведението се говореше на различни езици — точно това им трябваше.

След обилната храна и третата чашка кафе Борн започваше да се чувства почти човек.

— Ясно е, че не можем да се доверим на никого в ЦРУ — каза той най-накрая. — Ако се добереш до компютър, ще можеш ли да пробиеш защитата на „Сентинел“?

Сорая поклати глава.

— Дори Тим не би могъл.

— Тогава ще трябва да се върнеш във Вашингтон — кимна Борн. — Трябва да разберем кой е къртицата. Докато продължава да действа там, нищо в ЦРУ не е сигурно, включително разследването за плана на „Дуджа“. Ще трябва да държиш под око измамника. След като и двамата работят за Фади, той ще те заведе до къртицата.

— Ще отида при Стария.

— Точно това не бива да правиш. Нямаме сигурно доказателство. Ще бъде твоята дума срещу тази на измамника. Твоята репутация вече бе опетнена от връзката ти с мен. А Стария обича Линдрос, вярва му безрезервно. Точно това прави плана на Фади толкова брилянтен. — Той поклати глава. — Не, няма да стигнеш доникъде, ако обвиниш Линдрос. Най-доброто решение е да държиш очите и ушите си отворени, а устата затворена. Не искам измамникът да разбере, че си по следите му. Той вече е склонен да те подозира. Той те изпрати да ме държиш под око, в края на краищата.

Мрачна усмивка се появи по нараненото му лице.

— Ще му дадем това, което иска. Ще му кажеш, че си присъствала на боя между мен и Лърнър на ферибота, по време на който сме се убили взаимно.

— Затова ме накара да хвърля проследяващото устройство през борда.

Борн кимна.

— Фади ще потвърди, че то е на дъното на Черно море.

Сорая се засмя.

— Това вече е нещо.

Надолу по улицата след кафене „Кактус“ имаше интернет кафе. Сорая плати, докато Борн седна пред един компютър в дъното. Той вече издирваше доктор Алън Съндърланд, когато Сорая си придърпа стол. Изглежда, доктор Съндърланд бе носител на множество награди и автор на редица книги. Една от страниците, която Борн отвори, съдържаше снимка на изтъкнатия специалист по паметта.

— Това не е човекът, който ме лекува — каза Борн, гледайки снимката. — Фади е използвал заместник. Лекар, който той е купил или заставил насила.

— Какво ти направи той?

— Не съм сигурен — каза Борн. — Той бърника из синапсите на мозъка ми, вкара невротрансмитери. Те потиснаха определени спомени, но и създадоха фалшиви. Спомени, които целят да ме накарат да приема измамника на мястото на Линдрос, спомени, които целят да ме отведат към смъртта ми.