Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Точно такава ситуация братът на Фади би могъл да изфабрикува. След това е можел да избира — или работа за Фади, или нищо.

Борн кимна.

— Това е хипотеза, която си струва да бъде проверена. — Той написа името на доктор Костин Вейнтроп и намери биографията му в мрежата. Всичко звучеше много интересно, но не беше убедително. Имаше обаче линк към снимки. Докторът позираше на някаква церемония по награждаване. До него бе съпругата му: високата красива блондинка, чиято снимка Борн бе видял в кабинета на Съндърланд. Оказа се бивш модел на списание „Пърфект Тен“. Името й бе Катя Степанова Вдова.

Марлин Дорф, командирът на ЦРУ, който отговаряше за „Скорпиън-5“ и „Скорпиън-6“, беше с капитански чин и това се оказа полезно, когато точно преди зазоряване той и екипът му бяха срещнали отряд морски пехотинци край град Ел Гейда, в района Шабуах, Южен Йемен.

Дорф бе подходящият човек за тази работа. Той познаваше Шабуах като дланта си. Кървавата история на района бе татуирана върху плътта му както от многобройни победи, така и от поражения. Въпреки уверенията на йеменското правителство Шабуах все още гъмжеше от ужасно много ислямски терористични групи. По време на студената война Съветският съюз, Източна Германия и Куба бяха разработили мрежа от тренировъчни лагери, скрити в този негостоприемен планински район. По това време Ел Гейда, където имаше множество кубински инструктори по тероризма, стана печално известна с обучението и въоръжаването на Народния фронт за освобождение на Оман. В един близък град източногерманците тренираха ключови членове на Саудитската комунистическа партия и Фронта за освобождение на Бахрейн в дейности по дестабилизиране, включително манипулиране на медиите за разпространяване на идеологиите на групите до всяко кътче на родните им страни, с цел подкопаване на духовния живот на сънародниците им. Макар че СССР и сателитите им напуснаха Южен Йемен през 1987 г., терористичните клетки останаха, откривайки нова сила в ръководството на отровната „Ал Каида“.

— Има ли вече нещо?

Дорф се обърна към капитан Лаури, командира на морските пехотинци, които щяха да придружават „Скорпиън-5“ и „Скорпиън-6“ до ядреното съоръжение на „Дуджа“. Лаури бе висок, рус, едър като мечка и два пъти по-опасен на вид.

Дорф, който бе виждал хора като него да извършват геройства и да умират в битка, вдигна сателитния си телефон „Турая“.

— Чакаме потвърждение.

Бяха се срещнали на опърлено от слънцето плато източно от Ел Гейда. Градът трептеше на сутрешната мараня, преброждан от неуморния вятър, заобиколен от планини и пустиня. Високи облаци, разпокъсвани от ветровете, се носеха по безбрежното синьо небе. Измазаните сгради на по десет–дванайсет етажа напомняха кутии с правоъгълни прозорци. Времето изглеждаше спряло, сякаш историята никога не бе продължила напред.

Двата военни отряда на платото мълчаха, бяха нащрек, напрегнати, готови за задачата, която знаеха, че предстои съвсем скоро. Те разбираха какъв е залогът. Всеки от тях бе готов да даде живота си, за да гарантира безопасността на страната си.

Докато чакаха, Дорф извади джипиеса си и показа на колегата си от морските пехотинци предполагаемата мишена, разположена на по-малко от сто километра на югозапад от сегашната им позиция.

Телефонът „Турая“ иззвъня. Дорф го постави на ухото си и слуша, докато мъжът, когото той смяташе за Мартин Линдрос, потвърди координатите, отбелязани предварително на джипиеса на Дорф.

— Да, сър — каза той спокойно в телефонната слушалка. — Очаквано време на пристигане: двайсет минути. Можете да разчитате на нас, сър.

Като прекъсна връзката, той кимна на Лаури. Двамата едновременно дадоха заповеди на хората си, които мълчаливо се качиха на четирите хеликоптера „Чинук“. Секунда по-късно перките се задвижиха, ускорявайки оборотите. Бойните хеликоптери се издигнаха два по два, съпътствани от големи облаци прах и пясък, които се завъртяха нагоре под формата на фин воал, който отчасти ги скри, докато не се издигнаха по-високо. След това се наклониха леко напред и поеха курс на югоизток.

Във Военната зала на петдесет метра под приземния етаж на Белия дом кипеше трескава активност. Плоските плазмени екрани показваха сателитни снимки на Южен Йемен — от общ план до конкретни топографски обекти и местности от района на Ел Гейда. Други представяха триизмерни картини на района около целта и придвижването на четирите хеликоптера „Чинук“.