Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Дорф не можеше да мисли за третия хеликоптер. Трябваше да се концентрира върху собствения си. Залитна към пилота, щом хеликоптерът се наклони рязко.

— Засечена е приближаваща ракета, командире — докладва пилотът. — Вдясно от опашката ни. Последва бясна поредица от лупинги и гмуркания, от които човек спокойно можеше да си изпразни стомаха.

— Продължавай така — извика Дорф и погледна картечаря. — Искам да нагласиш многофункционален взривател за експлозия след пет секунди.

Онзи се облещи.

— Ще се взриви извънредно близко, командире. Може да пострадаме.

— На това се надявам — отвърна Дорф.

Той гледаше през прозореца, докато другият се залови за работа. На по-малко от сто метра от тях още една ракета „Сайдуиндър“ улучи целта си и взриви третия „Чинук“, който полетя към земята като камък. Останаха само те.

— Командире, ракетата се приближава към нас — предупреди пилотът. — Няма да издържа така още дълго.

Да се надяваме, че няма да ти се наложи , помисли си Дорф и потупа пилота по рамото.

— По мой знак завий наляво и се спусни възможно най-отвесно, разбра ли?

Пилотът кимна.

— Разбрано, командире.

— Дръж здраво машината — предупреди го Дорф, заслушан в пронизителния писък на ракетата, която раздираше въздуха в опит да стигне до тях. Времето им изтичаше.

Картечарят кимна към Дорф.

— Всичко е готово, капитане.

— Действай!

Чу се леко съскане и ракетата „Хидра 70“ бе изстреляна. Дорф преброи до две и стисна пилота за рамото:

— Сега! — извика той.

Хеликоптерът зави рязко наляво и се гмурна надолу. Земята приближаваше бързо, след миг ракетата „Хидра“ се взриви. Експлозията изхвърли машината напред и надясно. Дорф почувства горещината дори през бронирания „Чинук“. Това беше примамката и „Сайдуиндър“, която бе ракета земя-въздух, управлявана чрез механизъм с топлинно насочване, се спусна към центъра на експлозията и се взриви.

Хеликоптерът потрепери, едва се задържа, докато пилотът се опитваше да го измъкне от устремното движение надолу, после се залюля като махало и се изправи.

— Отлично се справи — стисна Дорф пилота по рамото. — Всички добре ли са? — Момчетата кимнаха, вдигнали палци. — Добре, сега тръгваме след вражеския самолет, който свали нашите.

След като Сорая потегли за летището, Борн започна да крои планове как да намери и разпита Несим Хатун — човекът, за когото работеше Евгений Фьодорович. Според Евгений Хатун работеше в квартал „Султанахмет“, не много близо до мястото, където беше Борн.

Едва се крепеше на краката си от изтощение. Не искаше дори да си го помисля, но прободната рана, нанесена му от Фади, буквално изсмукваше силите му. Схватката с Матю Лърнър му нанесе допълнителни поражения. Съзнаваше, че би било глупаво, чисто самоубийство, да издирва Несим Хатун в сегашното си състояние.

Затова реши най-напред да се възползва от услугите на някой местен лечител. Предпочиташе мароканските традиционни билкари и при положение, че разнообразните климатични зони на Турция позволяваха да бъдат отглеждани над единайсет хиляди вида растения, се надяваше сред многото магазини в Истанбул да намери и аптека, където продават нужните му лечебни билки.

След четирийсет и пет минути обикаляне и разпитване на случайни минувачи и търговци попадна на точно такова място. Намираше се насред оживен пазар; магазинче с тесни, прашни прозорци и специфичен въздух.

Вътре билкарят седеше на ниско столче и стриваше билки на прах с хаванче и чукало. Вдигна поглед да посрещне новодошлия и Борн видя воднисти, късогледи очи.

Въздухът бе тежък, задушлив, изпълнен с непознатите остри миризми на сушени билки, треви, стъбла, гъби, листа, спори, цветчета и подобни. По стените, от пода до тавана, имаше дървени чекмеджета и прегради, където лечителят държеше богатите си запаси от всякакви билки. Ако през прашните прозорци успяваше да проникне някаква светлина, тя бързо биваше всмуквана от уханния прах, трупан със счуканите през годините растения.

— Заповядайте — посрещна го билкарят на турски с марокански акцент. — Мога ли да направя нещо за вас?

Вместо отговор Борн се съблече до кръста и направо му показа превързаните си рани, синкавите натъртвания, прорезите корички от засъхнала кръв.

Лечителят протегна дългия си показалец. Беше дребен, слаб, дори мършав мъж с тъмната, жилава кожа на човек, роден в пустинята.

— Приближете се, моля.