Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Присъстващите бяха горе-долу същите, които се бяха събрали и за да въртят на шиш Стария: президентът; шефът на военното разузнаване Лутър Лавал, придружаван от двама свои генерали; министърът на отбраната Холидей; съветникът по националната сигурност и Гундарсън от Международната агенция за атомна енергия. Липсваше само Джон Мюлер.

— Десет минути до контакта — каза Стария. Имаше слушалка на главата си и беше свързан с кодирания комуникационен канал на командир Дорф.

— Припомнете ми отново — какви оръжия носи ударният отряд — провлачи министър Холидей от мястото си вляво на президента.

— Тези хеликоптери „Чинук“ са специално проектирани за нас от „Макдонъл Дъглас“ 12 12 Голям американски авиоконцерн, който вече е част от „Боинг“ — Бел.прев. — отвърна монотонно Стария. — Всъщност приличат повече на бойните хеликоптери „Апачи“ на същата компания, отколкото на стандартния „Чинук“. Както „Апачи“, те са оборудвани със система за локализация и прехващане на цели и лазерно насочване. Нашите хеликоптери „Чинук“ могат да удържат на попадения на 23-милиметрови снаряди. Що са отнася до нападателните оръжия, те носят пълен комплект противотанкови ракети „Хелфайър“, три автоматични оръдия М230 с 30-милиметрови снаряди и 12 ракети „Хидра 70“, които се изстрелват от установка М261. Ракетите са снабдени с неотделяеми бойни части с контактни взриватели или с многофункционални дистанционни взриватели.

Президентът се засмя някак твърде високо.

— Такива подробности би трябвало да задоволят дори теб, Бъд.

— Простете, господин директор — настоя Холидей, — но аз съм притеснен. Не споменахте нищо за сериозния пробив в сигурността във вашата централа.

— Какъв пробив? — Президентът изглеждаше озадачен, след това лицето му се наля с кръв. — За какво говори Бъд?

— Бяхме засегнати от компютърен вирус — отвърна директорът спокойно. Как, по дяволите, е разбрал за вируса? — Нашите компютърни специалисти ни увериха, че целостта на централния сървър не е нарушена. Нашата защитна система „Сентинел“ се погрижи за това. В момента прочистват системата.

— На ваше място, господин директор — не се отказваше министърът, — за нищо на света не бих подценявал какъвто и да е електронен пробив в сигурността на агенцията. Не и когато тези проклети терористи ни дишат във врата.

Като всеки лоялен васал Лавал поде разпита:

— Господин директор, твърдите, че вашите хора прочистват вируса. Но е факт, че вашата агенция е била подложена на електронна атака.

— Не се случва за първи път — призна директорът. — Повярвайте ми, няма да е и за последен.

— Въпреки това — продължи Лавал — една атака отвън…

— Не беше отвън. — Директорът отправи мрачен поглед към шефа на военното разузнаване. — След тревогата, която вдигна моят заместник Мартин Линдрос, открихме електронна следа, която ни доведе до къртицата — покойния Тим Хитнър. Последното, което е успял да свърши преди смъртта си, е било да вкара вирус в системата под предлог, че дешифрира код на „Дуджа“. Именно той се оказа двоичният код нарушител.

Погледът на Стария се премести към президента.

— Сега моля да се върнем към належащия въпрос. Колко неуспешни атаки трябва да изтърпя от тези двамата, преди президентът да сложи край? , почуди се той с горчивина.

Атмосферата във Военната зала бе напрегната, образите проблясваха на множеството екрани. Всички бяха с пресъхнала уста, очите им бяха приковани в плазмения екран, който показваше придвижването на четирите хеликоптера „Чинук“ над планинския терен. Графиките бяха като на видеоигра, но започнеше ли мисията, всички прилики с игра щяха да изчезнат.

— Те преминаха над най-западното пресъхнало речно корито — съобщи директорът. — Сега всичко, което ги дели от съоръжението на „Дуджа“, е малка планинска верига. Ще се насочат на югозапад. Хеликоптерите ще се движат по двойки.

— Имаме радиационна мъгла — съобщи Мартин Дорф на директора. Това беше странен феномен, който понякога се появяваше на зазоряване или през нощта в резултат от охлаждането на земната повърхност, когато слой от относително влажен въздух е блокиран точно над земята от по-сух въздух над него.

— Имате ли визуален контакт с целта? — Гласът на директора, изтънен и метален, прозвуча в ухото му.

— Не, сър. Приближаваме се, за да погледнем по-отблизо, но два от хеликоптерите стоят на позиции, охранявайки периметъра. — Той се обърна към Лаури, който кимна. — Норис — продължи Дорф към пилота на левия хеликоптер, — спусни се по-ниско.