Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— А, май мога да ти бъда от помощ. — Старецът примижа под слънчевата светлина. — Тук има един Несим Хатун, който заедно с дванайсетте си деца управлява „Мираж Хамам“ на „Байрамфирини сокак“ — една улица недалеч от тук. Лесно ще я намериш.

„Байрамфирини сокак“ — Улицата на празничната пещ, по средата на „Акбиюк Кадеши“, бе малко по-тиха от шумните булеварди на Истанбул. Въпреки това острите, силни викове на търговци, подвикванията на обикалящите продавачи на храна, особената врява, която се вдигаше при пазарлъка, се събираха в тясната уличка като плътна мъгла. Покритата с калдъръм „Байрамфирини сокак“ се спускаше надолу чак до Мраморно море. Тя приютяваше множество малки частни пансиони и обществената баня на Несим Хатун — човекът, наел Евгений Фьодорович по нареждане на Фади, за да помогне Борн да бъде заведен на мястото на заплануваното му убийство на плажа в Одеса.

Вратата на банята бе дебела, от тъмно дърво, с издълбани византийски мотиви. Тя бе заобиколена от две огромни каменни урни, първоначално използвани за съхраняване на масло. Всичко това създаваше впечатляващ портал.

Борн скри кожената чанта зад лявата урна. После отвори вратата и влезе в оскъдно осветения вътрешен двор. Непрестанната врява на града незабавно изчезна и Борн бе обгърнат от тишината на снежна гора. Мина малко време, преди бръмченето в ушите му да отшуми. Той се озова в шестоъгълно пространство, в средата на което имаше мраморен фонтан, грациозно изхвърлящ вода от центъра си. Имаше гравирани арки, поддържани от тънки колони от четирите страни, зад които имаше съчетание от претрупани затворени градини и тихи, осветявани от лампи, коридори.

Това можеше да бъде преддверието на джамия или на средновековен манастир. Като при всички важни ислямски сгради, архитектурата бе от първостепенна важност. Тъй като ислямът забраняваше използването на образи на Аллах и на което и да е живо същество, ислямските занаятчии задоволяваха потребността си да извайват неща, като изографисваха богато самите сгради.

Не бе съвпадение, че банята напомняше на джамия. Това бяха места, които будят почит и усещане за общност. Тъй като религията до голяма степен се базираше върху прочистването на тялото, за хамама бе запазено специално място в живота на мюсюлманите.

Борн бе посрещнат от теляк — слаб младеж с вълча физиономия.

— Бих искал да се срещна с Несим Хатун. Двамата с него имаме общ бизнес партньор. Евгений Фьодорович.

Телякът не реагира на името.

— Ще видя дали баща ми е свободен.

Сорая, докато прекосяваше строго охраняваната зона на вашингтонското национално летище, тъкмо понечи да включи мобилния си телефон, когато видя Ан Хелд да й маха. Почувства прилив на облекчение, когато прегърна другата жена.

— Толкова е хубаво, че се върна — каза Ан.

Сорая проточи врат и се огледа.

— Следят ли те?

— Разбира се, че не. Сигурна съм.

Сорая тръгна в крак с другата жена и двете се запътиха към изхода на терминала. Нервите й бяха неприятно опънати. Едно беше да си на мисия и да работиш срещу врага, съвсем друго да се върнеш у дома с усойница в гнездото ти. Тя се зае да въздейства върху емоциите си, както правят добрите актьори, и насочи мислите си към една трагедия отпреди много време — деня, в който кучето й Рейнджър беше прегазено пред очите й. А, помисли си тя, ето ги и сълзите.

На лицето на Ан се изписа загриженост.

— Какво има?

— Джейсън Борн е мъртъв.

— Моля? — Ан бе толкова шокирана, че спря насред шумната тълпа. — Какво стана?

— Стария изпрати Лърнър след Борн, един вид персонален убиец. Двамата се сбиха. И се убиха един друг. — Сорая поклати глава. — Върнах се, за да държа под око човека, който се представя за Мартин Линдрос. Рано или късно той ще допусне грешка.

Ан стоеше на една ръка разстояние от нея.

— Сигурна ли си в сведенията си за Линдрос? Той току-що организира мащабна атака срещу ядреното съоръжение на „Дуджа“ в Южен Йемен, което бе напълно разрушено.

Лицето на Сорая почервеня.

— Боже мой, значи съм била права! Ето защо „Дуджа“ са си направили толкова усилия да се инфилтрират в ЦРУ. Ако Линдрос е ръководел атаката, можеш да си съвсем сигурна, че съоръжението е било примамка. ЦРУ греши ужасно, ако си мисли, че са предотвратили заплахата.

— В този случай колкото по-скоро се върнем в централата, толкова по-добре, не мислиш ли?

Ан преметна ръка през рамото на Сорая и я побутна навън във влажния студ на вашингтонската вечер.