Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Хатун събу едната си обувка, която приличаше на пантоф, и сложи босия си крак върху килимчето.

— Великолепен екземпляр на тъкачеството изкуство. Благодаря ти за тази неочаквана щедрост.

— Дар, който е недостоен за теб, Несим Хатун.

— Ах, ами, Евгений Фьодорович никога не ми е подарявал такъв подарък. — Очите му се вдигнаха, за да срещнат тези на Борн. — И как е нашият общ приятел?

— Когато го оставих, се беше забъркал в сериозна каша.

Лицето на Хатун замръзна.

— Нямам представа за какво говориш.

— Тогава нека те осветля — каза Борн меко. — Евгений Фьодорович направи точно това, за което му плати. Откъде знам ли? Ами аз заведох Борн на плаж „Отрада“, аз го вкарах в клопката, която Фади бе подготвил за него. Аз направих това, за което ме бе наел Евгений Фьодорович.

— Ето какъв е проблемът, Абу Бакр. — Хатун се наклони напред. — Евгений Фьодорович никога не би наел турчин точно за тази работа.

— Разбира се, че не. Борн би проявил подозрение към такъв човек.

Хатун изследваше внимателно Борн.

— Така. Остава въпросът кой си ти?

— Казвам се Богдан Илич — каза той, представяйки се за човека, когото бе убил на плажа „Отрада“. Носеше протезите, купени в магазина за сценично облекло и аксесоари в „Бейоглу“, и формата на челюстта и бузите му бе значително променена. Предните му зъби леко стърчаха.

— Говориш отлично турски за украинец — каза Хатун с известно неуважение. — И сега предполагам, че шефът ти иска да получи втората половина от заплащането си.

— Евгений Фьодорович не е в състояние да получи каквото и да било. Що се отнася до мен, аз искам това, което съм си изкарал.

Несим Хатун сякаш бе завладян от някакво неясно чувство. Той сипа на двамата две чаши сладък чай, подаде една от чашите на Борн.

Докато сърбаха, рече:

— Може би трябва да се погрижиш за раната от лявата ти страна.

Борн погледна към кървавите петънца по дрехите му.

— Драскотина.

Несим Хатун понечи да каже нещо, когато синът му, който бе довел Борн, се появи и му направи мълчалив знак.

Домакинът се изправи.

— Моля да ме извиниш за момент. Имам да свърша една работа. Уверявам те, че няма да се бавя дълго.

Като последва сина си под една арка, той изчезна зад филигранен дървен параван.

След малко Борн се изправи и взе да се разхожда из градината, сякаш й се възхищаваше. Така стигна до същата арка и застана пред паравана откъм градината. Чуваше гласовете на двама мъже, които говореха приглушено. Единият бе Несим Хатун. Другият…

— … използвайки пратеник, Мута ибн Азиз — каза Несим Хатун. — Както ти каза, на този краен етап от плана не би било добре да бъдат засечени каквито и да било комуникации по мобилен телефон. И въпреки това сега ми казваш, че е станало точно това.

— Новината бе от жизненоважно значение за нас — каза Мута ибн Азиз. — Фади поддържа контакт с брат си. Джейсън Борн е мъртъв. — Мута ибн Азиз направи една крачка към другия. — При това положение твоята роля сега приключва.

Мута ибн Азиз прегърна другия, целуна го по двете бузи.

— Заминавам тази вечер в осем. Отивам право при Фади. След като Борн е мъртъв, няма да има ново отлагане. Краят приближава.

— Няма друг Бог, освен Аллах! — прошепна Хатун. — Сега ела, приятелю, ще те изпратя.

Борн се обърна, прекоси тихо градината, бързо мина по страничния коридор и излезе от хамама.

Сорая, натиснала газта до дупка, знаеше, че е загазила. Като хвърляше по едно око в задното огледало за форда, тя извади мобилния си телефон и го включи. Чу се меко пиукане. Имаше съобщение. Тя изслуша съобщението на Борн за Ан.

В устата й остана горчив вкус. Значи в края на краищата Ан е била къртицата. Кучката! Как е могла? — Сорая удари с юмрук по кормилото. — Проклета да е!

Докато оставяше телефона, тя чу скърцане на метал в метал, последвано от силен удар. Едва успя да завие с понтиака, за да не остърже един камион в съседната лента.

— Какво по…!

Един „Линкълн Ейвиейтър“, който изглеждаше голям и заплашителен като танк, я бе ударил отстрани. Сега беше пред нея. Без предупреждение той наби спирачки и тя се удари в него. Стоповете му не работеха — или може би бяха умишлено разкачени.

Тя кривна, смени лентите, след това излезе успоредно с линкълна. Опита се да надникне вътре, да види кой кара, но прозорците бяха толкова затъмнени, че не можеше да различи дори силует.

Линкълнът се приближи към нея и се блъсна странично в десните врати на понтиака, след което се понесе напред, лъкатушейки като нея в трафика, докато тя не го изгуби от поглед. След бясно натискане на бутоните за прозорците установи, че са заяли. Като плъзна левия си крак на педала на газта, успя с десния да блъсне намачканата дясна врата, но тя не помръдна. Наложи се да отбие от магистралата. Започна да се оглежда за знак за следващия изход. Оказа се на две мили напред. Като се потеше обилно, тя се престрои в дясната лента, за да се отклони в приближаващото отклонение.