Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

— Обектът се изплъзна — каза мъжът на задната седалка. — Кара понтиака, на който монтирахме електронното проследяващо устройство. Насочва се към вас. Съдейки по скоростта, ще е там до трийсет секунди.

Той изчака търпеливо, докато шофьорът на черния форд каза:

— Засякох я. Насочила се е на североизток.

— Последвай я — заповяда мъжът на задната седалка. — Знаеш какво да правиш.

По време на пътуването с ферибот до остров Бююк Ада Борн остана с едно семейство китайски туристи, с които бе завързал разговор. Той говореше с тях на мандарински, шегуваше се с децата, показваше им по-важните сгради, докато оставяха Истанбул зад гърба си, разказваше легендарната история на града. През цялото това време държеше Мута ибн Азиз под око.

Пратеникът на Фади стоеше сам, облегнат на парапета на ферибота, гледайки над водата към парчето земя, накъдето се бяха запътили. Той нито помръдваше, нито се оглеждаше.

Когато Мута ибн Азиз се обърна и влезе вътре, Борн се извини на китайското семейство и го последва. Видя пратеника да си поръчва чай в кафенето на кораба. Борн се разходи наоколо, разглеждайки внимателно един рафт с пощенски картички с пейзажи и карти. Избра си една карта на Бююк Ада и околностите му и успя да стигне до касиера точно преди Мута ибн Азиз. Заговори касиера на арабски. Мустакатият мъж със златен кръст, висящ на верижка около врата му, поклати глава и му отговори на турски. Борн направи жест, че не разбира.

Мута ибн Азиз се намеси.

— Прости ми, приятелю, но мръсният неверник иска да му платиш.

Борн извади шепа монети. Мута ибн Азиз измъкна точната сума, подаде я на касиера. Борн изчака, докато арабинът плати чая си, след това каза:

— Благодаря ти, приятелю. Страхувам се, че турският ми звучи като грухтене на прасета.

Мута ибн Азиз се засмя.

— Подходящо определение. Той направи жест и те заедно излязоха на палубата.

Борн последва пратеника до мястото му край парапета. Слънцето печеше и неутрализираше студения вятър, идващ откъм Мраморно море. Перестите облаци изпъстряха наситеносиньото зимно небе.

— Християните са свинете на света — каза Мута ибн Азиз.

— А евреите са маймуните — отвърна Борн.

— Нека мирът бъде с теб, братко. Виждам, че сме чели едни и същи книги.

— Джихадът в името на Бог е най-висшата цел на исляма — каза Борн. — Нямам нужда от учител, за да ми обясни това. Според мен аз съм се родил с това познание.

— Като мен и ти си уахабит — Мута ибн Азиз му хвърли замислен кос поглед. — Така както в миналото мюсюлманите успяха да се обединят, за да изгоним християнските кръстоносци от Палестина, така ще се увенчаем с победа срещу новите кръстоносци, които окупират нашите земи.

Борн кимна.

— Мислим по сходен начин, братко.

Мута ибн Азиз отпи от чая си.

— Дали тези праведни виждания те тласкат към действия, братко? Или това е философията от кафенетата?

— В Шарм ел Шейх и Газа съм проливал кръвта на неверниците.

— Индивидуалните усилия са похвални — погледна замислено Мута ибн Азиз, — но колкото по-голяма е организацията, толкова повече щети може да нанесе на враговете ни.

— Така е. — Време е да захапеш кукичката , помисли си Борн. — Много пъти съм мислил да се присъединя към „Дуджа“, но винаги ме спираше едно и също нещо.

Хартиената чаша с чая спря по средата на пътя до устните на Мута ибн Азиз.

— И какво е то?

Бавно, бавно , предупреди Борн сам себе си.

— Не знам дали да ти кажа, братко. В края на краищата ние току-що се срещнахме. Твоите намерения…

— … са същите като твоите — каза Мута ибн Азиз бързо.

— Мога да те уверя в това.

Въпреки това Борн се дърпаше, изглеждаше нерешителен.

— Братко, не е ли вярно, че говорихме за сходна философия? Не е ли вярно, че споделяме определен възглед за света, за бъдещето му?

— Да, наистина. — Борн сви устни. — Добре тогава, братко. Но те предупреждавам. Ако си нечестен за намеренията си, тогава кълна се, ще разбера това и ще въздам справедливо наказание.

— Всяка дума, която изрекох, е истина.

— Учих в Лондон с водача на „Дуджа“ — каза Борн.

— Не знам…

— Моля те, нямам намерение да споменавам истинското име на Фади. Но това, че го знам, ми дава информация за семейството му, с каквато малцина разполагат.

Любопитството на Мута ибн Азиз, досега престорено, изведнъж стана съвсем истинско.

— Защо това ти пречи да се присъединиш към „Дуджа“?

— Ами, виждаш ли, заради баща му. Или по-точно, заради втората жена на баща му. Тя е англичанка. Нещо по-лошо — християнка. — Борн поклати глава, свирепото му изражение подсилваше остротата на думите му. — На един истински мюсюлманин е забранено да бъде верен приятел на някого, който не вярва в Аллах и неговия Пророк. Въпреки това този човек се ожени за неверница, съвкупявал се е с нея. Фади е резултатът. Кажи ми, братко, как мога да последвам едно такова същество? Как да повярвам на думите му, когато дяволът се крие в него?