Ерик Лустбадер - Предателството на Борн

Оскверняването на тялото му, отнемането на негов орган приживе, бе ужас, от който никога нямаше да се възстанови. Минаваше му мисъл за самоубийство, разбира се, но това бе средство за страхливци, а той не беше страхливец. Сънят му убягваше, а когато тялото му вече не издържаше, съзнанието му потъваше в мрак, от който той се надяваше никога да не излезе.

А когато се събуждаше, си спомняше, облян в студена пот, сънищата за огромни гарвани, които кълват месата му, и тогава жадуваше да е винаги буден. Спомняше си за любимия си Омир, представяше си Полифем, циклопа, който разкъсвал на парчета моряците, докато техният капитан Одисей не го убил. А той неудържимо искаше да разкъса Фади на парчета.

Вратата се отвори и в килията влезе Фади с изкривено от гняв лице. Без да каже дума, той пристъпи към Линдрос и силно го удари по главата. Зашеметен, Линдрос се строполи на каменния под. Догади му се. Фади го изрита.

— Борн е мъртъв. Чуваш ли ме, Линдрос? — Гласът му трепереше, някаква плашеща острота звучеше в думите му, сякаш беше на ръба на емоционален срив. — Немислимото се случи. Бях лишен от едно отмъщение, което бях планирал внимателно. Всичко е провалено от непредвидимата съдба.

Междувременно Линдрос се посъвзе и се подпря на лакът.

— Бъдещето е непредвидимо — каза той. — То е непознаваемо.

Фади приклекна, лицето му почти докосваше това на Линдрос.

— Неверник. Аллах знае бъдещето. Той го показва на праведните.

— Фади, съжалявам те. Ти не можеш да видиш истината дори когато е пред очите ти.

С лице, помръкнало от гняв, Фади сграбчи Линдрос за раменете и го блъсна на пода на килията. Ръцете му се сключиха около гърлото на Линдрос, прекъсвайки дишането му.

— Аз може да не успях да убия Джейсън Борн със собствените си ръце, но ти си тук. Ще убия теб вместо него. Очите му почти бяха изскочили от орбитите, той стискаше гърлото на Линдрос в желязна хватка. Линдрос риташе и блъскаше, но нямаше нито силата, нито възможността да отблъсне Фади от себе си или да отмести ръцете му.

Той вече губеше съзнание, очите му се подбелваха, когато Абуд ибн Азиз се появи на отворената врата на килията.

— Фади…

— Махай се оттук — изкрещя Фади. — Остави ме!

Въпреки това Абуд ибн Азиз пристъпи през прага и влезе в килията.

— Фади, става въпрос за Вейнтроп.

Фади гледаше с бялото на очите. Бе го обзел убийствен гняв.

— Трябва да дойдеш веднага — настоя Абуд.

Фади отпусна хватката и се обърна към заместника си.

— Защо? Защо трябва да дойда веднага? Кажи ми, преди да убия и теб.

— Вейнтроп приключи.

— Всички предпазни мерки ли са взети?

— Да — каза Абуд. — Ядреното устройство е готово за използване.

Тайрон дъвчеше хамбургер и наблюдаваше с око на самоук инженер вдигането на една тежка греда, когато силно очуканият понтиак бе нападнат. Двама мъже в елегантни костюми излязоха от черен форд, който бе ударил фронтално понтиака. Те си говореха помежду си, но от шума на строителната площадка той не можеше да различи думите.

Тайрон стана от щайгата, която използваше като импровизирана пейка, и се запъти към мъжете. Единият явно държеше оръжие, но Тайрон успя да различи, че не е пистолет или нож, а електрошокова палка.

Когато единият от мъжете разби страничния прозорец на понтиака, Тайрон разпозна в него човек от външната охрана на „Ем енд Ен Бодиуърк“ — склада за високотехнологични експлозиви. Тези хора бяха нахлули в негова територия.

Захвърли хамбургера и се забърза към понтиака, който изглеждаше така, сякаш чудовищен камион го бе връхлетял и жестоко размазал. Този, който разби стъклото, се пресегна през него, а другият пъхна дясната си ръка с електрошоковата палка през отвора и размаха оръжието срещу човека вътре. Секунда по-късно двамата мъже започнаха да измъкват зашеметения шофьор.

Тайрон бе достатъчно близо, за да види, че жертвата бе жена. Докато я изправяха на крака, я обърнаха и той видя лицето й. Обля го студена пот. Това беше мис Агент! Мислите му трескаво запрепускаха и той се втурна натам.

Заради постоянния грохот от строителната площадка мъжете не го забелязаха, докато не се приближи почти до тях. Единият взе пистолета на мис А. и го насочи срещу Тайрон. С вдигнати ръце той се закова на крачка от тях. Стараеше се да не гледа към мис А. Главата й бе отпусната на гърдите, краката й изглеждаха като гумени. Здравата бяха я халосали.

— Разкарай се оттук — каза мъжът с пистолета. — Кръгом марш й си върви по пътя.