Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Какви дивотии ми дрънкаш? Какво, по дяволите …

— Не мърдай!

— Не мърдам!

Изведнъж в далечината прозвуча силен изстрел. От пистолет! Джейсън се извърна… после инстинктът му подсказа да не спира, да продължава… Кръгом! Масивният генералски помощник се нахвърли върху него, огромните като стенобойни машини ръце пуснаха раменете на Борн, когато Делта Едно стрелна нагоре десния си крак и улучи бъбрека на сержанта. Обувката му потъна дълбоко в едрото тяло, а пистолетът се стовари върху темето му. Фланаган рухна и се просна в цял ръст на пода. Джейсън с все сила го ритна в главата с левия си крак и той застина.

Последвалата тишина беше нарушена от непрекъснатите истерични писъци на жена, която тичаше към отворената врата на хижата. Секунди по-късно съпругата на генерал Норман Суейн влетя в стаята, но отстъпи ужасена от гледката, която се разкри пред очите й, и сграбчи облегалката на стола, като не можа да овладее обзелата я паника.

— Той е мъртъв — изпищя тя и се строполи на земята, като при падането си събори стола. — Той се застреля , Еди! О, Боже, той се самоуби! — крещеше тя и се опитваше да докосне любовника си.

Джейсън Борн се изправи и се приближи до вратата на хижата, която пазеше толкова много тайни. Затвори я, като наблюдаваше спокойно двамата си затворници. Жената плачеше, хълцаше и трепереше, но сълзите й не бяха сълзи на скръб, а на страх. Сержантът примигна и повдигна голямата си глава. На лицето му се четеше гняв и смут.

— Не пипайте нищо — заповяда Борн, когато Фланаган и Рейчъл Суейн колебливо влязоха пред него в генералския кабинет с множество снимки по стените. Като видя трупа на стария войник, облегнат назад в стола зад бюрото, все още със смъртоносния пистолет в отпуснатата ръка, и ужасяващата гледка на наполовина отнесения от изстрела череп, жената потръпна и се свлече на колене, като че ли щеше да повърне. Старши сержантът сграбчи ръката й и я изправи. Гледаше като замаян обезобразеното тяло на генерал Норман Суейн.

— Копеле гадно! — прошепна Фланаган напрегнато и едва чуто. Застана неподвижно и изведнъж изрева: — Изверг! Защо го направи? А сега какво ще правим?

— Обади се на полицията, сержанте — обади се Джейсън.

— Какво? — изкрещя генералският адютант и се извърна бързо към него.

— Не! — изкрещя госпожа Суейн и скочи на крака. — Не можем да направим това!

— Струва ми се, че нямате избор. Вие не сте го убили. Може да сте го докарали до самоубийство, но не сте го убили.

— Какво, по дяволите, имате предвид? — рязко запита Фланаган.

— Версията за една обикновена, макар и нечиста семейна трагедия е за предпочитане, отколкото нещо друго, което би предизвикало задълбочено разследване, не смятате ли? Предполагам, че връзката ви не е… тайна за никого.

— Той пет пари не даваше за „връзката ни“ и това също не беше тайна.

— Той ни насърчаваше по всякакъв повод — добави Рейчъл Суейн, като нерешително приглаждаше полата си и необичайно бързо възвръщаше самочувствието си. Говореше на Борн, но очите й бяха обърнати към любовника. — Той постоянно ни събираше, често дори дни наред… Трябваше ли да останем тук? Боже мили , та аз бях омъжена за този човек цели двадесет и шест години. Сигурна съм, че ме разбирате… това е ужасен удар за мен.

— Трябва да обсъдим някои неща — каза Борн.

— Не тук, моля ви. Да отидем в гостната. Там ще говорим.

Внезапно овладялата се госпожа Суейн излезе от кабинета. Генералският адютант хвърли поглед към подгизналото от кръв тяло, направи гримаса и я последва.

Джейсън ги наблюдаваше.

— Застанете в коридора, където мога да ви виждам, и не мърдайте! — извика той и се доближи до бюрото. — Погледът му отскачаше от един предмет на друг — последните предмети, които Норман Суейн бе видял, преди да лапне дулото на пистолета. Нещо не беше както трябва. Отдясно на големия зелен картон лежеше бележник със знака на Пентагона, името и ранга на Суейн, напечатани под емблемата на американската армия. До бележника, отстрани на зеления картон, в кожена подложка се търкаляше златна химикалка, чието остро сребърно връхче стърчеше, като че ли бе използвано съвсем скоро и този, който бе писал с нея, бе забравил да я щракне обратно. Борн се наведе над масата, на сантиметри от трупа, и усети все още парливата миризма на избухналия заряд и на изгоряло месо. Внимателно разгледа бележника. Страниците му бяха празни, но Джейсън внимателно откъсна горните няколко, сгъна ги и ги пъхна в джоба на панталоните си. Направи крачка назад, но нещо все още го глождеше… Огледа стаята и точно когато погледът му се плъзгаше по мебелите, старши сержант Фланаган се появи на прага.