Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— С него е свършено, Арчи — отбеляза Бенджамин, застанал до Джейсън. — Никога вече няма да видиш това копеле.

— Ти наводни тунела — простичко каза Борн. — Как разбра, че е той?

— Ти нямаше автомат, а той имаше. Честно казано, си помислих, че предсказанието на Крупкин се сбъдва, че ти си мъртъв, а убиецът ще се измъкне безпрепятствено. Така си мислех, а униформата на Карлос го потвърди. Изведнъж всичко, което стана след „испанската“ зона, ми се изясни.

— Как разпръсна тълпата?

— Казах им, че насам са пратени салове да ги прекарат през реката и че ще спрат на около две мили на север… А Крупкин ми поръча да те изведа оттук. И то веднага . Да тръгваме, площадката за хеликоптери е на повече от половин километър оттук. Ще идем с джипа. Побързай, за Бога.

— Крупкин ли ти нареди така?

— И то от болничното си легло — побеснял от яд.

— Какво имаш предвид?

— Трябва да го знаеш. Някой от богоизбраните, Крупкин не знае кой точно, се е разпоредил да не излизаш оттук при никакви обстоятелства. Направо казано, нямаше начин да се измъкнеш, но в началото никой не подозираше, че проклетият Новгород ще пламне целият. Това ще бъде нашата защита.

— Нашата ли ?

— Не аз съм твоят палач — друг е. Тази заповед не е стигнала до мен, а в сегашната бъркотия няма и да стигне.

— Почакай! Къде ще ме отведе хеликоптерът?

— Стискай палци, професоре, и се надявай, че Крупкин и американският ти приятел знаят какво правят. С хеликоптера ще идеш до Йелск, а оттам със самолет до Зомош, през полската граница, където неблагодарният сателит очевидно е разрешил на ЦРУ да си установи подслушвателен пост.

— Божичко, там е все още територия на съветския блок!

— Подразбира се, че приятелите ти ще са готови да те посрещнат. На добър час.

— Бен — каза Джейсън, като гледаше изпитателно младежа, — защо правиш това. Пренебрегваш категорична заповед…

— Не съм получавал никаква заповед! — прекъсна го руснакът. — А дори и да съм — не съм послушен робот. Ти имаше задача и постигна целта си… А освен това има и шанс за майка ми…

— Повече от шанс — прекъсна го Борн.

— Хайде да тръгваме! Губим време. Йелск и Зомош са само началните пунктове. Чака те дълго и опасно пътуване, Арчи.

Слънцето залезе и островчетата около Монсера потъмняха и заприличаха на тъмнозелени късове, обагрени от блещукащото синьо небе и безкрайната дантела от бяла пяна, бликаща от кораловите рифове навътре в морето — и всичко това окъпано в прозирната оранжева светлина на карибския хоризонт. Лампите в четирите последни вили в редицата над плажа на Транкуилити Ин светваха една подир друга. Виждаха се фигури, които минаваха от стая в стая и излизаха на балконите, окъпани от лъчите на залязващото слънце. Лекият бриз донасяше от тропическите храсти прелестно ухание, а покрай рифовете бавно плуваше самотна рибарска лодка с улова си от късния следобед, предназначен за кухнята на хотела.

Брендън Патрик Пиер Префонтен излезе с чаша перие на терасата на вила Седемнадесет при Джони Сен Жак, който отпиваше ром с тоник.

— Колко време ти трябва, за да отвориш отново хотела? — попита бившият съдия от бостънския съд, като се отпусна край бялата маса от ковано желязо.

— Строителните ремонти могат да привършат за няколко седмици — отвърна собственикът на Транкуилити Ин, — но това, което витае тук и ще напомня за случилото се, ще трае много, много повече.

— И все пак — колко време?

— Ще ми трябват четири-пет месеца, преди да изпратя първите брошури — за сезонни резервации ще бъде твърде късно, но Мари е съгласна с мен. Да предприемем нещо по-рано не само ще бъде липса на добър вкус, но и отново ще раздуха мълвата… Терористи, контрабандисти на наркотици, корумпирано правителство на острова — нямаме нужда от това и не го заслужаваме.

— Е, както вече казах, мога да си поема разноските — незабавно се обади съдията от Масачузетс. — Вероятно не по най-високите цени през сезона, скъпи ми приятелю, но с положителност достатъчно, за да си платя за една вила, че даже и за фонда на хотела ще остане.

— Забрави това, казах ти. Никога не бих могъл да ти се отплатя. Транкуилити е на твое разположение и можеш да останеш колкото си искаш. — Сен Жак се извърна от перилата и седна срещу Префонтен, а очите му не се откъсваха от рибарската лодка в морето под него. — Тревожа се за хората тук — и за тези в лодките, и за тези на брега. Имах три-четири лодки, които ме снабдяваха с прясна риба. Сега имам само една, която носи за нас и за служителите, които останаха — а те всички са на половин заплата.