Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Джейсън скочи с изваден пистолет и се втурна през посипаната с чакъл площадка, а с лявата си ръка бръкна в джоба на куртката, за да извади предпоследната сигнална ракета. Дръпна предпазителя и запокити горящата пръчка над колите и извън оградата. Бенджамин нямаше да я види от караулното помещение и нямаше да я сбърка със сигнала за затваряне на вратата на тунела. Онзи сигнал щеше да последва съвсем скоро, но сега беше още рано за него, дори и с няколко секунди.

— Это срочно! — изрева панически един от бягащите мъже, като се извъртя и видя съскащата, заслепяваща ракета.

— Скорее! — извика друг и се втурна покрай тримата му спътници към изхода. Под светлината на безумно въртящите се на всички страни прожектори Борн преброи седем фигури, които се откъснаха от последната кола и се смесиха с тълпата на входа на тунела. Осмият не се появи. Испанската офицерска униформа не се виждаше никъде. Чакала беше в капана.

Сега! Джейсън измъкна последната си ракета, дръпна рязко предпазителя и с все сила я запрати към караулното, над потока от бягащи мъже и жени. Направи го, Бен! — крещеше той наум, като вадеше последната си граната от джоба на куртката. Веднага!

И като отговор на горещата му молба, от тунела се дочу гръмотевичен тътен, истерични възгласи, придружени от писъци и вопли, се носеха във въздуха и всичко се превърна в стенещ хаос. Прозвучаха два бързи оглушителни автоматни откоса, а след тях — неразбираеми команди на руски по високоговорителите… Нов откос, после същият глас продължи по-високо и властно. Тълпата забележимо, макар и за миг, се укроти, а веднага след това разцепи въздуха с крясъците си. Борн с учудване съгледа под светлината на мятащите се прожектори фигурата на Бенджамин, стъпил на покрива на караулното. Младият инструктор викаше нещо по микрофона, призовавайки тълпата да следва указанията му. И каквито и да бяха те, хората им се подчиняваха! Постепенно, а после все по-бързо, множеството започна да променя посоката и накрая като един се втурна обратно на улицата! Бенджамин запали своята ракета и я размаха, като сочеше на север. Изпращаше на Джейсън отговор на сигнала му. Тунелът беше затворен и тълпите се разпръснаха — и то без нито един убит. Бенджамин бе намерил правилния начин на действие!

Борн се просна на земята, а очите му напрегнато се взираха под паркираните коли. Искрящият огън отгоре осветяваше откритото пространство… И изведнъж ги видя — крака в ботуши! Зад третия автомобил отляво, на около двадесет метра от отвора в оградата, който водеше към тунела. Карлос беше негов ! Най-накрая се виждаше краят на историята! Нямаше време за губене! Направи каквото трябва и то бързо! Сграбчи гранатата в дясната си ръка, стисна пистолета в лявата, надигна се и хукна напред. На около десет метра от колата отново се просна на земята, изви се настрани и метна гранатата зад автомобила. В мига, в който тя се отдели от ръката му, разбра каква ужасна грешка бе сторил! Краката зад колата не се помръдваха — ботушите стояха все там, защото бяха само ботуши ! Борн се хвърли надясно и се затъркаля лудешки по острите камъчета, като предпазваше лицето си и се стараеше да свие тялото си колкото се може повече.

Експлозията беше оглушителна, смъртоносните отломъци се замяркаха в бясно въртящите се светлини на прожекторите на фона на нощното небе, а късчета метал и стъкло се забиха в гърба и краката на Джейсън. Движи се, движи се! — крещеше вътрешният му глас. Той застана най-напред на колене, после се изправи сред дима и пламъците на горящия автомобил. В същия миг чакълът зад него изригна и Борн бясно се устреми на зиг-заг към прикритието на микробусчето, което се оказа най-близо. Беше ранен в рамото и в бедрото! Успя да се скрие зад микробуса в момента, в който голямото предно стъкло бе отнесено от изстрелите.

— Не си достоен противник за мен! — изкрещя Карлос Чакала, а автоматът трещеше в ръцете му. — Никога не си бил! Ти си измамник!

— Добре де! — изрева Борн. — Ела тогава и ме хвани! Джейсън се метна към вратата на шофьора, дръпна я и се втурна зад микробуса. Сви се и притисна лице към ръба. Колтът беше прилепен до бузата му. В момента, в който Карлос прекъсна стрелбата, изгасна с последно съскане и сигналната ракета зад оградата. Борн разбра — Карлос беше видял отворената врата и за секунди се бе поколебал какво да прави… Метал се удари в метал — дулото на пистолет блъсна вратата и я затръшна. Сега!