Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Трябваше да дойдеш при мен — каза Алекс, като остави телефонната слушалка и се извъртя в стола. — Все още ме бива да бинтовам бързо. Разбира се, имам няколко години опит, преди да ми сложат тази квазимодовска обувка.

— Благодаря, но предпочитам да се обличам сам. Вероятно и ти предпочиташ да ходиш сам, след като са ти сложили протезата.

— Това е първият урок, докторе. Сигурно пише нещо по този въпрос в учебниците ти.

— Пише. И това се нарича тъпа упоритост.

— Няма такова нещо — възрази пенсионираният разузнавач, като не сваляше очи от Панов, докато той полека се отпускаше на стола.

— Няма… — съгласи ce Mo, като отвърна на погледа на Алекс. — Първият урок е по независимост. Запаси се с колкото можеш и се опитай да я увеличаваш.

— Това също е добър подход — усмихна се Алекс и оправи бинта около гърлото си. — С времето става все по-лесно. Всеки ден учиш нови номера. Да се чудиш какви неща измислят малките сиви клетки.

— Ще ми разкажеш ли? Трябва да изследвам тази област някой ден… Чух, че говориш по телефона. Кой беше?

— Холанд. Жиците са загрели по всички тайни канали между Москва и Вашингтон. Всеки, който има секретен телефон — и от двете страни — почти се е парализирал от мисълта, че може да има изтичане на информация и че за това могат да обвинят него.

— „Медуза“?

— Никога не си чувал това име, аз също не съм го чувал, нито някой от познатите ни. Достатъчно жестоки бяха битките на международния пазар — да не говорим за няколкото кофи истинска кръв, които се проляха — за да се запита човек дали онези в правителствените контролни институции изобщо имат ум в главата си, дали са слепи, или просто тъпи.

— Или просто виновни — каза Панов.

— Твърде малко са хората на върха, които ще бъдат разкрити, и заради тях не си заслужава да се разруши цялата организация — това беше присъдата на Лангли и площад „Дзержински“. Големите клечки от Външното министерство и Кремъл са съгласни. Нищо не може да бъде постигнато чрез преследване или разобличаване на истинските размери на злоупотребите — как ти харесва тази думичка: „злоупотреба“? Убийства, отвличания, изнудвания и огромна корупция, използване на организирани престъпници от двете страни на Атлантика — всичко това сега се класифицира с удобния термин „злоупотреби“! Казват, че е най-добре да спасим каквото можем, и то бързо и без много шум.

— Отвратително.

— Това е действителността, докторе. Ще станеш свидетел как суверенни и мощни държави организират една от най-крупните операции за прикриване на престъпления в съвременната история. А най-отвратителното е, че може и да са прави. Ако „Медуза“ бъде изобличена напълно, а ако изобщо се захванат с нея, изобличението ще е наистина пълно, хората с право ще изхвърлят онези копелета, но някои от тях няма да са виновни — покрай сухото ще гори и суровото. Това обаче ще предизвика вакуум по върховете, а в тези времена това е недопустимо. По-добре злото, което вече познаваш, отколкото новото, което ще го замени.

— И какво ще стане?

— Размяна — замислено изрече Крупкин. — Мрежата от операциите на „Медуза“ е толкова голяма от географска и структурна гледна точка, че е почти невъзможно да бъде разплетена. Москва праща Оугълви обратно с група финансови анализатори. Те ще започнат съвместно с нашите хора да демонтират структурите на „Медуза“. Според Холанд, накрая ще се свика неофициална и никъде необявена среща на финансовите министри от страните на НАТО и Източния блок. Там, където фондовете на „Медуза“ са самовъзпроизвеждащи се или могат да бъдат погълнати от националните икономики на съответните страни, ще се стигне до ограничителни съглашения по отношение на всички участници. Основната цел ще бъде да се предотврати масовото затваряне на фабрики и фалитът на много компании.

— Като по този начин бъде погребана „Медуза“ — предположи Панов. — Това също е история, макар и ненаписана и непризната — каквато си беше и от самото начало.

— Точно така — призна Алекс. — Волно или неволно, всеки може да участва в далаверите.

— Ами хора като Бъртън в Обединеното командване и Аткинсън в Лондон?

— Ще бъдат използвани само като куриери и параван. Те са извън играта по здравословни причини и, повярвай ми, проявяват разбиране.

Панов се намръщи, докато наместваше раненото си тяло в стола.

— Макар че това едва ли може да бъде извинение за престъпленията му, Чакала също преследваше подобна цел, нали? Ако не го преследвахте, нямаше да откриете „Медуза“.