Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Защо Карлос не излизаше? Защо не беше излязъл? Какво чакаше? Обстоятелствата не можеха да бъдат по-добри от тези в момента. Да не би раните му да го бяха забавили до такава степен, че да изгуби всички предимства, които си бе създал? Възможно, но не беше за вярване. Убиецът бе стигнал дотук и ако бягството беше предстоящо, то той трябваше да стигне много, много по-далеч. Тогава защо ? Някаква непроменима логика, логиката на убиец, който иска да оцелее , изискваше от Чакала да се спусне с все сила навън веднага, след като се справи с подкреплението. Това беше единственият му шанс! Защо тогава бе все още вътре ? Защо колата, с която избягаха другите, не го отведе към свободата?

Джейсън отново притисна гръб към стената и леко се извърна наляво, за да наблюдава внимателно всичко, което може да види. Като всички оръжейни складове по света, на първия етаж на „Кубинка“ нямаше прозорци. Борн предположи, че на стъклата нямаше никак добре да им се отразят бясно препускащите коне, които от време на време се носеха по пътя. На това, което се очертаваше като втори етаж, имаше прозорец, достатъчно близко до застреляния шофьор, за да осигури максимална точност на стрелбата с оръжие със заглушител. На приземния етаж се очертаваше някаква рамка, на която имаше изпъкнала кръгла дръжка. Това беше задният изход, който никой не си даде труд да спомене. Незначителните неща — малките камъчета. По дяволите!

Приглушената музика вътре отново се усили, но сега беше различна — барабаните удряха по-високо, тромпетите ги поддържаха, звуците ставаха все по-пронизителни. Несъмнено това беше краят на някакъв симфоничен марш, войнствена музика, която гърмеше с все сила… Точно така! Краят на концерта идваше съвсем навреме и Чакала щеше да използва излизащите тълпи, за да прикрие бягството си. Щеше да се смеси с хората, а когато паниката ги обхванеше при вида на застреляния човек и обстреляния автомобил, щеше да изчезне — щяха да минат часове, докато се разбере с кого и с какво превозно средство.

Борн трябваше да влезе вътре, да го спре, да го хване ! Крупкин се тревожеше за живота на „няколко десетки мъже и жени“ — той не можеше да допусне, че те всъщност бяха няколкостотин души! Карлос щеше да използва оръжието, което беше откраднал, включително и гранати, за да предизвика масова истерия и да избяга. Животът на другите нямаше никакво значение за Чакала — щеше да убива още и още, ако това щеше да спаси собствения му живот. Делта изостави всякаква предпазливост и се втурна към вратата, като стискаше оръжието — предпазителят беше вдигнат, пръстът му беше на спусъка. Сграбчи дръжката и се опита да я завърти, но тя не помръдна. Стреля в металната пластина около дръжката, после отправи още един откос в съпротивляващата се брава, а когато посегна към димящата дръжка на вратата, светът се превърна в ад за него!

Един тежък камион внезапно се откъсна от редицата превозни средства и се понесе право към Борн, като непрекъснато увеличаваше скоростта. Едновременно с това изригна автоматен огън, куршумите се забиваха в дървото от дясната му страна. Той се изтърколи на земята, прахът и мръсотията пълнеха очите му.

И тогава страхотна експлозия разби вратата и отнесе част от стената над нея. През черния пушек и падащите отломки Джейсън видя някаква фигура, която се отправи, залитайки към полукръга от паркирани превозни средства. Убиецът се измъкваше все пак. Но той , Джейсън, беше жив! И причината беше явна — Чакала бе допуснал грешка. Не в капана — той беше изключителен. Карлос знаеше , че врагът му е с Крупкин и КГБ, и затова беше излязъл навън и го чакаше. Грешката му бе в мястото, на което беше поставил взрива. Беше сложил бомбата или бомбите върху, а не под двигателя на камиона. Съставките на експлозива търсят отдушник през най-слабите прегради. Относително тънкият капак на мотора на камиона е доста по-податлив, отколкото желязото под него. Бомбата всъщност избухна нагоре, а не надолу, към земята, като разпиля смъртоносните късове по повърхността.

Няма време! Борн с мъка се изправи и тръгна, олюлявайки се, към автомобила на КГБ, като се изпълваше с неописуем страх. Погледна през прозорците. Вниманието му моментално бе привлечено от една ръка, която се вдигна някъде от предната седалка. Дръпна вратата и видя Крупкин, чието едро тяло беше затиснато между седалката и таблото, дясното му рамо беше разкъсано, под плата на сакото му се виждаше кървяща плът.