Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Но защо ?

— Лична собственост под различни фамилни или дори не-фамилни имена. Това е забранено. Има прекалено много автомобили, които могат да се купят.

— Е, и?

— Местната корупция е установен факт. Никой в Ленинград не иска някой бюрократ от Москва да го посочи с пръст. — Той имаше предвид, че ще минат няколко дни, преди да научи кой автомобил е взел Чакала.

— Човек може да полудее !

— Това го казвате вие, господин Борн, а не аз. Аз съм почтен съветски гражданин и ви моля да не го забравяте.

— Но какво общо има всичко това с Новгород — нали това име спомена той?

— Новгород. Что зто значит? — запита Крупкин началника от КГБ. Като говореше бързо и отсечено, комисарят съобщи необходимите подробности на колегата си от Париж. Крупкин извърна глава и започна да превежда на английски.

— Опитай се да схванеш, Джейсън — поде той с пресеклив и слаб глас, като си поемаше дъх с усилие. — Очевидно над сцената в склада има някаква галерия, която я опасва от всички страни. Чакала я е обиколил и през един прозорец те е видял как идваш по пътя край живия плет. Върнал се е отново в склада и е крещял като ненормален на вързаните си заложници, че си негов и че вече си мъртъв… И че има само едно последно нещо, което трябва да свърши.

— Новгород — прекъсна го шепнешком Конклин, без да помръдне глава, с поглед, вперен в тавана.

— Точно така — потвърди Крупкин, като не сваляше очи от профила на лежащия близо до него Алекс. — Той се връща на мястото, където се е родил… където Илич Рамирес Санчес се превърна в Карлос Чакала, защото там той бе низвергнат и набелязан за унищожение като някой луд. Държал е пистолета, опрян в гърлото на всеки заложник поотделно, и тихо е искал да му каже най-краткия път до Новгород. Заплашвал е, че ще ги убие, ако го излъжат. Никой не е посмял, разбира се, и тези, които са знаели, му казали, че дотам има пет-шестстотин километра — цял ден път с кола.

— С кола ли? — прекъсна го Борн.

— Той знае, че не може да използва никакво друго превозно средство. Железопътните линии, летищата, дори и най-малките, всичко ще бъде наблюдавано и Карлос е наясно с това.

— Какво ще прави в Новгород?

— Боже мой, кой знае ? Той иска всички да узнаят, че е бил там, за да го запомнят с нещо разрушително и гибелно. Без съмнение, това ще е неговият отговор за онези, които според него са го предали преди около тридесет години, също като онези нещастници, които загинаха от автомата му тази сутрин на „Вавилова“… Взел е документите от нашия агент, обучен в Новгород — мисли си, че ще му помогнат да влезе в града. Напразно — ще го спрем.

— Не се и опитвайте — прекъсна го Борн. — Може да ги използва, а може и не — зависи от това, което вижда и усеща. На него документите са му толкова необходими, колкото и на мен, но само да усети нещо нередно, а той непременно ще го усети, ще избие кой знае колко още добри професионалисти и пак ще влезе вътре.

— Какво предлагаш? — попита уморено Крупкин, загледан в Борн — американецът, в който се въплъщаваха двама души с очевидно напълно различен начин на живот.

— Вкарайте ме вътре преди него с подробна карта на целия комплекс и някакъв документ, който да ми осигурява достъп навсякъде, където искам да отида.

— Да не си полудял! — извика Димитрий. — Американец, при това непреминал към нас, убиец, издирван от всички натовски страни в Европа, да влезе в Новгород ?

— Нет, нет, нет! — изрева комисарят от КГБ. — Добре ви разбрах, о’кей? Вие сте лунатик, о’кей?

— Искате ли да хванете Чакала?

— Да, но си има мярка за цената.

— Мен Новгород изобщо не ме интересува, нито пък някоя от зоните му — досега трябваше да сте го разбрали. Вашите и нашите операцийки за внедряване на агенти могат да продължат безкрайно и това е без значение, защото в далечна перспектива нито една от тях няма да струва пукната пара. Това са просто игри за възрастни. Или ще живеем заедно на тази планета, или планетата няма да я бъде… Интересува ме само Карлос. Искам смъртта му, за да мога аз да живея.

— Разбира се, съгласен съм с много от това, което каза, въпреки че благодарение на тази игра на възрастни сме доста добре платени. Обаче не е възможно да убедя по-стриктните си началници, като започнем с този, който се е надвесил над мен.

— Добре — обади се Конклин от кушетката си, все още взрян в тавана. — Дайте чисто и просто да се спазарим. Вкарвате Борн в Новгород, а ние ви даваме Оугълви.