Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Той вече е в ръцете ни, Алексей.

— Не съвсем. Вашингтон знае, че е тук.

— Е, и?

— Тогава аз мога да кажа, че се е измъкнал от примката ви, и те ще ми повярват, че сте побеснели от това, но не можете да го върнете. Той действа от неизвестни или недосегаеми места, но очевидно под суверенната закрила на някоя страна, членка на ООН. Подозирам, че точно по този начин сте го измъкнали тук първоначално.

— Много си загадъчен, скъпи ми стари противнико. И с каква цел следва да се съглася с предложението ти?

— Никакви неприятности с Международния съд, никакви обвинения, че укривате американец, обвинен в престъпления от световен мащаб… Печелите залозите в Европа. Поемате ръководството на операция „Медуза“ без никакви усложнения — в лицето на Димитрий Крупкин, известен светски мъж от космополитното общество в Париж. Кой би могъл по-добре да направлява предприятието?… Най-новият Герой на Съветския съюз, член на икономическия съвет на Президиума. Забрави онази скапана къща в Женева, Крупи, какво ще кажеш за едно имение на Черно море?

— Много умно и привлекателно предложение, признавам — отвърна Крупкин. — Познавам двама-трима в Централния комитет, с които бих могъл да се свържа за броени минути — между нас казано, разбира се.

— Нет, нет! — изкрещя комисарят от КГБ и удари с юмрук по кушетката на Димитрий. — Не разбрах всичко — говорите много бързо, но всичко това е безумие!

— Млъкни , за Бога! — изрева Крупкин. — Обсъждаме неща, които изобщо не са в твоя ресор!

— Что? — Подпухналите очи на офицера от КГБ се разшириха като на малко дете, смъмрено от някакъв възрастен. Той се изненада и се стресна от неочаквания укор на подчинените си.

— Дай шанс на приятеля ми, Крупи — каза Алекс. — Тук той е най-добрият и може да ти докара Чакала.

— Може също така да си докара собствената смърт, Алексей.

— И преди му се е случвало да действа в такива обстоятелства. Вярвам в него.

— Вяра — прошепна Крупкин, на свой ред втренчил очи в тавана, — това е такъв лукс… Добре тогава, ще издадем тайна заповед, като източникът й, разбира се, ще остане неизвестен. Ще влезеш в собствената си американска зона. Тя е най-малко позната.

— За колко време мога да стигна дотам? — попита Борн. — Трябва да обмисля много неща.

— Имаме едно летище във Внуково, което е под наш контрол. То е на около час път оттук. Но най-напред трябва да се разпоредя. Подай ми един телефон… Ти , малоумни ми комисарю ! Не желая да чувам нито дума повече от теб! Телефон , казах!

Доскоро всевластният началник, който сега изглеждаше сломен и който всъщност беше разбрал само думи като Президиум и Централен комитет, пъргаво се раздвижи и домъкна някакъв телефон с дълъг шнур до кушетката на Крупкин.

— Още нещо — каза Борн. — Накарай ТАСС да излъчи спешно съобщение, което да бъде отразено подробно във вестниците, радиото и телевизията, че убиецът, известен като Джейсън Борн, е загинал от раните си тук, в Москва. Не давайте много подробности, но фактите да се покриват с това, което стана тази сутрин.

— Лесна работа. ТАСС е послушно оръдие на държавата.

— Не съм свършил — продължи Джейсън. — Искам в тази оскъдна информация да вмъкнете, че между личните вещи, открити в дрехите на Борн, е имало пътна карта на Брюксел и околностите му и че град Андерлехт е бил ограден с червено — това задължително да се спомене.

— Убийството на върховния главнокомандващ на НАТО е много силна и много убедителна история. Обаче давате ли си сметка, господин Борн или Уеб, или както там ви е името, че тя ще залее света като огромна океанска вълна?

— Напълно.

— Готов ли сте за това?

— Да.

— А жена ви? Не смятате ли, че трябва да се свържете с нея, преди цивилизованият свят да узнае за смъртта на Джейсън Борн?

— Не. Не желая да има дори най-малката опасност от изтичане на информация.

— Божичко! — избухна Алекс и се закашля силно. — Става дума за Мари . Това ще я убие!

— Ще поема този риск — изрече студено Делта.

— Копеле!

— Прав си — съгласи се Хамелеона.

С насълзени очи Джон Сен Жак влезе в обляната в слънчева светлина стая в строго охраняваната къща в Мериленд. В ръката си държеше компютърна разпечатка. Сестра му седеше на пода пред кушетката и си играеше с палавия Джейми. Бебето спеше в люлката на горния етаж. Мари изглеждаше изморена и измъчена. Лицето й беше бледо, с тъмни кръгове под очите. Напрежението и разликата във времето вследствие на дългите и идиотски обиколни полети от Париж до Вашингтон я бяха съсипали. Въпреки че беше пристигнала късно предната вечер, стана рано, за да бъде с децата, и настоятелните приятелски уговорки от страна на майчински настроената госпожа Купър не можаха да я разубедят да го стори. Брат й би дал мило и драго, за да не трябва да прави това, което му предстоеше през следващите няколко минути, но не искаше да го остави на друг. Трябваше да бъде с нея, когато научеше.