Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— С каква цел, Алексей? Защо изобщо да се преструва?

— Не знам, но ако твоят човек в колата може да го вижда, значи и той може да види колата. Може би просто ужасно бърза.

— Кажете ми какво става! — намеси се гневно Борн.

— Някой е излязъл от оръжейния склад с пълна торба и е тръгнал към колата — обясни Конклин на английски.

— Спрете го, за Бога!

— Не сме сигурни, че е Чакала — прекъсна го Крупкин. — Дрехите са същите, дори превръзката на ръката, но има физическа разлика…

— Тогава той иска да помислите, че не е той — натърти Джейсън.

— Какво?

— Той се поставя на ваше място, разсъждава също като вас и по този начин иска да ви надхитри . Може да знае, а може и да не знае, че е забелязан, а колата — проследена, но е длъжен да предположи най-лошото и да действа в съответствие с това. След колко време можем да сме там?

— Ако младият ми колега продължава все така лудешки да кара — след три-четири минути.

— Крупкин! — гласът просто изригна от радиото. — Четирима души излязоха от завода — трима мъже и една жена. Тичат към колата!

— Какво каза? — запита Борн. Алекс преведе и Борн се намръщи.

— Заложници? — тихо, като на себе си, прошепна Борн. — Той току-що се издаде. — Делта от „Медуза“ се наведе напред и бутна Крупкин по рамото. — Кажете на човека си да се махне оттам в момента, в който онази кола тръгне и той разбере накъде се е отправила. Кажете му да прави всичко така, че да го забележат, да натиска с все сила клаксона, когато минава покрай склада, а той при всички случаи ще мине оттам.

— Скъпи ми приятелю! — избухна съветският разузнавач. — Имате ли нещо против поне на мен да обясните защо издавате такива заповеди?

— Защото колегата ви беше прав, а аз сбърках. Човекът с превръзката не е Карлос. Чакала е вътре и чака преследвачите да се махнат, за да може той самият да вземе друга кола, ако изобщо има преследвачи.

— В името на незабравимия Карл Маркс, моля те да обясниш как стигна до това противоположно заключение?

— Лесно. Той допусна грешка… Дори и да можехте, сигурно не бихте стреляли по онази кола на пътя, нали?

— Точно така. Вътре има четирима души, без съмнение невинни съветски граждани, заставени да играят друга роля.

— На заложници, нали?

— Очевидно. Кога сте чували за хора, които с все сила сами се навират да станат заложници? Дори и да ги обстрелваха отвътре, все някой от тях щеше да се опита да избяга и да се скрие зад някоя от другите коли.

— Ама че работа…

— Но бяхте прав само за едно — Карлос наистина има свой човек в този оръжеен склад — онзи с превръзката. Възможно е да е просто невинен руснак, чиито брат или сестра са в Париж, но Чакала го държи по този начин.

— Димитрий! — изкрещя на руски металическият глас. — Колата просто излетя от паркинга!

Крупкин натисна копчето на микрофона и даде нареждания. Основното беше да се проследи колата дори и до финландската граница, ако е необходимо, но да се превземе без насилие. В случай на нужда да викат полицията. Последната заповед бе да преминат покрай склада и да натискат непрекъснато клаксона.

— За какъв дявол? — използва местния диалект Орлов.

— Защото свети Николай Чудотворец ми изпрати знамение! А освен това съм твой началник. Изпълнявай!

— Нещо ти хлопа, Димитрий.

— Какво предпочиташ — великолепна служебна характеристика или някоя, която ще те прати направо в Ташкент?

— Тръгвам, другарю.

— Всичко е в ход — каза колебливо Крупкин и върна микрофона в гнездото на таблото. — Ако трябва да избирам между откачен убиец и интелигентен хахо, който проявява някакво приличие, сигурно бих избрал второто. Противно на твърденията на най-изявените скептици. Бог може би съществува, все пак… Би ли искал да си купиш къща на брега на Женевското езеро, Алексей?

— Аз бих си пожелал къща — обади се Борн. — Ако днес остана жив и свърша това, което съм длъжен да сторя, ще ви питам за цената. Няма да се пазаря на дребно.

— Хей, Дейвид — намеси се Конклин. — Парите ги е спечелила Мари, а не ти.

— Тя ще ме послуша. По-точно — него.

— А сега какво ще правим, господин Някой?

— Дай ми всичките оръжия и амуниции от багажника и ме свали край пътя, точно преди оръжейния склад. Остави ме няколко минути да се оправя и отиди на паркинга. Там съвсем явно потърси колата и като видиш, че я няма, натисни газта до дупка и изчезвай!

— И да те оставя сам ? — извика Алекс.

— Само така мога да го пипна. Това е единственият начин да се хване човек.