Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Сигурно беше Крупкин — отбеляза Борн.

— Така е. Дръпни се от прозореца.

— Карлос? — Борн моментално се дръпна и се обърна към Алекс. — Знае, че сме в Москва ли? — попита той. После добави: — Знае ли къде сме?

— Предполагам че отговорът и на двата въпроса е „да“. — Конклин сбито предаде информацията на Крупкин. — Това подсказва ли ти нещо? — попита Алекс.

— Напълно е откачил — тихо отвърна Джейсън. — Трябваше да се очаква. Часовниковият механизъм в главата му най-накрая е взривил бомбата.

— И аз така смятам. Московските му кадри са се оказали мит. Вероятно са му казали да си гледа работата и той е избухнал.

— Искрено съжалявам, че има жертви — каза Борн. — Бих предпочел всичко да е станало по друг начин, но не мога да го съжалявам за състоянието, в което е изпаднал. Той искаше да ме докара до това, което се случи с него — да не ми издържат нервите.

— Крупи го каза правилно — добави Конклин. — Карлос е обзет от маниакално смъртоносно желание да се върне при тези, които първи са открили, че е психопат. Сега, ако знае, че си тук, а трябва да предположим, че това е така, то неговата идея-фикс се утежнява. Ще смята, че твоята смърт ще замести неговата и че това ще бъде някаква символична победа.

— Говориш също като Панов… Чудя се как ли е сега?

— Обадих се в болницата в три сутринта — парижко време пет часа. Вероятно няма да може да използва повече лявата си ръка, а също ще остане с частична парализа на десния крак, но смятат, че животът му е вън от опасност.

— Хич не ме интересуват ръцете и краката му. Главата му как е?

— Очевидно е непокътната. Главната сестра се оплака, че макар да е лекар, е ужасен пациент.

— Слава Богу!

— Мислех, че си атеист.

— Това е символична фраза, питай Mo. — Борн забеляза пистолета на колана на Алекс. — Това май е доста очевидно — посочи го той.

— За кого?

— За обслужващия персонал — отвърна Джейсън. — Помолих да донесат някаква овесена каша и голяма кана кафе.

— Безсмислено е. Крупкин нареди да не пускаме никого и му го обещах.

— Намирисва ми на параноя…

— Е и аз така му казах, но това е негова територия, а не наша. Същото важи и за прозорците.

— Почакай! — възкликна Борн. — Представи си, че е прав ?

— Малко вероятно, но е възможно, макар че… — Конклин не можа да завърши изречението си. Джейсън бръкна отдясно под сакото си и тръгна към вратата.

— Какво правиш? — извика Алекс.

— Може би се доверявам на твоя приятел Крупи повече, отколкото заслужава, но си струва да опитаме… Иди там — нареди Борн и посочи наляво към дъното на стаята. — Ще оставя вратата незаключена и когато сервитьорът почука, кажи му на руски да влезе.

— Ами ти?

— В края на коридора има машина за лед. Тя не работи, но е в една кабинка с машината за пепси-кола, която също не работи — там ще се скрия.

— Господ да пази капиталистите, независимо колко са заблудени. Продължавай !

Известният някога като Делта член на „Медуза“ отключи вратата, отвори я, огледа коридора на „Метропол“ втурна се навън към нишата, в която се намираха двете машини, и се сви до вътрешната дясна стена. Зачака, коленете и краката го заболяха — само преди година нямаше помен от тази болка. Изведнъж чу звуците на колелца, които се приближаваха и ставаха все по-отчетливи. Количката, застлана с бяла покривка, премина покрай кабинката и спря пред вратата на апартамента. Джейсън внимателно погледна сервитьора — младо, около двадесетгодишно момче, русо, възниско и със стойката на покорен слуга. Той предпазливо почука на вратата. „Не е Карлос“ — помисли си Борн и с мъка се изправи. Чу приглушения глас на Конклин, който казваше на сервитьора да влезе, а когато младежът отвори вратата и влезе с количката, Джейсън спокойно скри оръжието на предишното му място. После се наведе и разтри схванатия си крак.

В следващия миг сякаш яростна вълна се разби в скала, изпречила се на пътя й. Облечена в черно фигура изскочи от невидима ниша на коридора и се втурна покрай машините. Борн отново се прилепи до стената. Беше Чакала !

Безумие! Карлос връхлетя с все сила върху русия келнер, изхвърли го в коридора и преобърна масичката за сервиране — на покрития с мокет под се посипаха чинии и храна. Внезапно сервитьорът се метна наляво и неочаквано измъкна пистолет от колана си. Чакала или усети, или видя движението му с крайчеца на окото си, извъртя се назад и натисна спусъка на автомата. Град от куршуми прикова русокосия руснак към стената, като безмилостно надупчи главата и тялото му. В този безкраен ужасен миг големият мерник на пистолета на Борн се закачи за колана на панталона му. Борн дръпна и скъса плата, а очите на Карлос се вдигнаха рязко нагоре и се втренчиха в него. В погледа на Чакала се четеше гняв и тържество.