Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Самият факт, че поставяте под съмнение тяхната достоверност, вече е оскърбление, госпожо — студено отвърна Чакала. — Аз съм Монсеньора от Париж. Описах точно положението на всеки един от вас и посочих точно нищожеството на вашите началници. Освен това, хвърлих доста средства и с голям риск за себе си и помощниците ми тук, в Москва, ви изпращах тайно пари, за да направя живота ви по-охолен.

— Аз лично ви благодаря за парите — прекъсна го мършав мъж с очила и кафяв делови костюм. — Внесох ги в спестовната каса и очаквам приличен доход от тях. Но какво общо имаме ние един с друг? Аз например съм от Министерството на финансите…

— Не знам какво искате да кажете, счетоводителю, но сте толкова ясен, колкото и цялото ви парализирано министерство — прекъсна го дебелак в черен костюм, прекалено тесен за обема му. — Аз съм от Министерството на военните доставки и вие постоянно мамите нашето ведомство.

— Както правите непрекъснато с Министерството на научните изследвания! — възкликна нисък мъж в спортен костюм, с вид на професор. Неравно подстриганата му брада се дължеше вероятно на лошо зрение, въпреки очилата му с дебели стъкла, кацнали на носа му. — Какво ще кажете за сумите, които ни отпускате ?

— Парите са повече от достатъчни за учените ви, които са на гимназиално ниво!

— Стига! — извика свещеникът убиец и простря нагоре ръце като някакъв месия. — Не сме се събрали, за да обсъждаме междуведомствени конфликти, тъй като всички те ще бъдат уредени с възникването на новия ни елит. Помнете! Аз съм Монсеньора от Париж и ние заедно ще установим нов и здрав ред за нашата велика революция! Свършено е със самодоволното управление!

— Всичко това е много вълнуващо, господине — обади се дама на около тридесет години, облечена в скъпа плисирана пола, очевидно позната на присъстващите, тъй като често се появяваше по телевизията. — Но все пак може ли да се върнем на въпроса за точността?

— Няма проблем! — заяви черноокият Карлос, като се взираше във всеки един поотделно. — Как иначе бих узнал всичко за вас?

— Не се съмнявам във вас, господине — продължи жената, — но като журналист винаги съм длъжна да търся и втори източник, който да потвърждава достоверността на информацията, освен ако министерството не издаде друго нареждане. След като не сте свързани с Министерството на информацията и след като знаете, че всичко, което си говорим, ще остане между нас, можете ли да ни посочите втори източник?

— Трябва ли да бъда преследван от манипулирани журналисти, когато говоря истината ! — Убиецът се задъхваше от гняв. — Всичко , което ви казах, е истина и вие го знаете!

— Престъпленията на Сталин също бяха истина, но те бяха погребани с двадесетте милиона жертви, дадени за тридесет години.

— Доказателства ли искате, журналистко ? Ще ви дам доказателства ! Имам очи и уши за всички ръководители на КГБ и по-точно самият известен генерал Родченко! Той е моите очи и моите уши и ако искате да знаете суровата истина — той ми е задължен. Защото и за него съм също така Монсеньора от Париж!

Слушателите се раздвижиха, през тях премина вълна на колебание, чу се тихо покашляне. Телевизионната журналистка отново заговори. Големите й кафяви очи бяха впити в човека в свещенически одежди.

— Може и да сте, господине — поде тя, — но едва ли слушате денонощната програма на „Радио Москва“. Преди час беше съобщено, че генерал Родченко е бил застрелян тази сутрин от чужди престъпници… Освен това беше съобщено, че всички високопоставени ръководители на КГБ са били извикани спешно на заседание за оценка на обстоятелствата около убийството на генерала. Предполага се, че съществуват изключителни причини, принудили опитен човек като генерал Родченко да попадне в капана на престъпниците.

— Онези в КГБ ще разнищят папките му — добави предпазливият чиновник и вдървено се изправи. — Ще сложат всичко под микроскоп, за да открият какви са тези „изключителни причини“. — Разсъдливият служител загледа втренчено убиеца в свещенически дрехи. — Може би ще ви открият, господине. А също и досиетата ви.

— Не! — възрази Чакала. По високо му чело изби пот. — Не! Невъзможно! У мен са единствените екземпляри от тези досиета — няма други!

— Ако вярвате в това, отче — вмъкна дебелакът от Министерството на военните доставки, — значи, че не познавате Комитета.

— Не го познавам ли! — извика Карлос и лявата му ръка затрепера. — Имам душата му! Няма тайни за мен, защото съм пазителят на всички тайни! Притежавам цели томове информация за всички правителства, за ръководителите им, за генералите им, за най-високопоставените чиновници — имам източници в целия свят!