Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Искам да поговоря с Джони — вмъкна Борн, като се наведе и повиши глас, за да го чуят.

— Приятно ми е да се запознаем, макар и само по телефона — отвърна Холанд.

— Благодаря ви за всичко, което правите за нас — бързо и искрено изрече Джейсън. — Наистина!

— Услуга за услуга, Борн. Тръгнахте да преследвате Чакала, а от някаква стара отвратителна шапка, за която никой не е и подозирал, изскочи голям гаден заек.

— Какво имате предвид?

— Една нова „Медуза“.

— Как вървят нещата? — прекъсна го Конклин.

— Проследяваме в двете посоки връзките между сицилианците и редица европейски банки. Смърди, където и да го пипнеш, но в онази влиятелна адвокатска фирма в Ню Йорк сега сме наблъскали повече жици, отколкото в някоя ракета на НАСА. Стесняваме кръга.

— Наслука! — пожела Джейсън. — Можеш ли да ми дадеш номера в Таненбаум, за да се обадя на Джон Сен Жак?

Холанд му го даде. Алекс го записа и затвори телефона.

— Телефонът е на твое разположение — каза Конклин, надигна се тромаво от стола до уредбата и се премести на края на масата.

Борн седна и се втренчи в множеството копчета пред себе си. Вдигна слушалката и набра една по една цифрите на номера, който Алекс беше записал в бележника си.

Размениха набързо поздрави. Джейсън задаваше въпросите си рязко, с властен глас.

— На кого каза за имението Таненбаум?

— Чакай, Дейвид — наежи се Сен Жак. — Какво имаш предвид?

— Точно това. Докато летяхте от Транкуилити до Вашингтон, на кого издрънка за Таненбаум?

— След като Холанд ми каза за него ли?

— Мили Боже, нали преди това не беше чувал за него!

— Не бях, уважаеми Шерлок Холмс.

— Тогава кой беше?

— Ти, уважаеми зетко.

— Какво?

— Добре ме чу. Всичко се развиваше с такава скорост, че сигурно съм забравил името на Таненбаум в момента, в който съм го чул, и ако е трябвало да си го спомня, със сигурност не е било с намерение да му правя реклама.

— Сигурно си го сторил! Има изтичане на информация, и то не от Лангли.

— Не и от мен! Виж какво, академико, може и да нямам титла, но не съм идиот! В другата стая са племенникът ми и племенницата ми и аз наистина искам да ги видя пораснали… Заради изтичането на информация ли се местим?

— Да.

— Каква е опасността?

— Огромна. Чакала.

— Господи! — избухна Сен Жак. — Само да ми се мерне това копеле, тежко му!

— По-полека, канадецо — каза Джейсън с омекнал глас. Гневът му се беше стопил, мъчеше се да разбере какво е станало. — Вярвам ти. Всъщност ти само ми описа мястото, а доколкото си спомням, аз ти казах кое е.

— Точно така. Спомням си добре, защото когато Причард ми каза, че ме търсиш, аз разговарях по другия телефон с Хенри Сайкс в Монсера. Помниш ли Хенри, помощникът на Губернатора?

— Разбира се.

— Молех го да наглежда Транкуилити, защото трябва да замина за няколко дни. Естествено, това му беше известно, защото той трябваше да разреши идването на американския хеликоптер. Много ясно си спомням, че ме попита къде отивам и аз казах — във Вашингтон. Никога не ми е идвало наум да му кажа за Таненбаум, а и Сайкс не настоя — сигурно му е станало ясно, че е нещо във връзка с онези ужасни неща, които се случиха. Струва ми се, че е професионалист в това отношение. — Сен Жак замълча, но преди Борн да може да каже нещо, той изохка: — О, Боже!

— Причард — допълни Джейсън. — Подслушвал е.

— Защо? Защо го е направил ?

— Забравяш, че Карлос купи твоя губернатор и служителя по наркотиците. Сигурно са му стрували много, много пари. А на Причард вероятно е платил значително по-малко.

— Грешиш, Дейвид. Причард може да е и заблуден, и надут глупак, но не би се обърнал против мен за пари. Не те, а доброто име е от голямо значение на островите. И като изключим случаите, когато ме изкарва от търпение, му поддържам самочувствието в това отношение. Освен това му плащам добре за това, което върши, а той е изключително добър служител.

— Няма кой друг да е, зетко.

— Има само един начин да разберем. Сега съм тук, а не там и нямам намерение да заминавам.

— Какво си намислил?

— Да използвам Хенри Сайкс. Имаш ли нещо против?

— Не.

— Как е Мари?

— Как може да е при сегашните обстоятелства… Освен това, Джони, не искам тя да знае нито дума за всичко това, ясно ли е? Когато ти се обади, а тя сигурно ще го стори, просто й кажи, че всичко е наред и изобщо не споменавай за хода на Карлос.

— Разбирам.

— Всичко е наред, нали? Как са децата? Джейми как приема всичко?