Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Нека сърцето ви бъде и добро, и твърдо, господин Борн, и нека никога не познае грижата, както казват роялистите. Въпреки опасенията ви, имам неизчерпаема вяра в способностите на Лангли. Те нанесоха повече вреда на много от важните ми операции, отколкото бих искал да призная.

— Сигурен съм, че и вие не сте им останали длъжни — нетърпеливо каза Джейсън и погледна телефонната уредба.

— Точно това ме крепи.

— Благодаря ти, Крупи — каза Алекс. — Ако се съди по думите ти, ти си просто един чудесен стар противник.

— И пак ще кажа — позор за родителите ти! Помисли си само, ако бяха останали в Майчица Русия! Досега двамата щяхме да управляваме Комитета.

— И двамата да имаме по една къща на езерото?

— Луд ли си, Алексей? Та ние щяхме да притежаваме цялото Женевско езеро! — Крупкин се извърна, тръгна към вратата и излезе с тих смях.

— Игрички ли си играете? — запита Борн.

— Донякъде — съгласи се Алекс, — но не и когато откраднатата информация води до човешки загуби — по случайност и от двете страни. В такъв момент заговарят оръжията и край на игрите.

— Свържи се с Лангли — рязко каза Джейсън и кимна към телефона. — Холанд ни дължи обяснение.

— Връзката с Лангли няма да помогне…

— Какво?

— Много е рано. В Щатите е едва седем, но не се тревожи, мога да направя обход — Конклин отново бръкна в джоба си и измъкна малък бележник.

— Обход ли? — възкликна Борн. — Какви са тези пароли? Вече откачам, Алекс, децата ми са там!

— Спокойно, това значи, че имам домашен телефон, който не е обявен. — Конклин седна и вдигна слушалката. Набра номера.

— Обход — Господи, каква дума! Вие от старата кодова школа не можете ли да говорите английски? Обход!

— Извинявай, професоре, просто навик… Питър? Обажда се Алекс. Отвори очи и се събуди, моряко! Има усложнения.

— Какво ти събуждане — отвърна гласът от Феърфакс, Вирджиния. — Току-що се връщам от седемкилометров крос.

— Вие със здравите крака си мислите, че сте най-умните.

— За бога, Алекс, извини ме… Не исках да…

— Разбира се, че не, Холанд, но ние имаме проблем.

— Което значи, че поне си се свързал с Борн.

— Той стои до мен и ти се обаждаме от съветското посолство в Париж.

— Какво? Майната му!

— Да, на Касет…

— Забравих… А жена му?

— Mo Панов е с нея. Добрият доктор се грижи за медицинската част, за което съм му благодарен.

— И аз. Нещо друго?

— Нещо, което няма да ти хареса, но ще ти го кажа високо и ясно.

— За какво говориш?

— Чакала знае за имението Таненбаум.

— Ти си луд ! — изкрещя директорът на ЦРУ толкова високо, че нещо изтрещя по презокеанската линия. — Никой не знае! Само Чарли Касет и аз. Изработили сме им история с фалшиви имена и биографии от Централна Америка, които до такава степен нямат нищо общо с Париж, че никой не може да направи връзка. Освен това, в заповедите никъде не се споменава за Таненбаум. Извинявай, Алекс, но всичко беше толкова секретно, че не можехме да оставим никой друг да се заеме с това!

— Фактите са си факти, Питър. Приятелят ми получи бележка, че дърветата на Таненбаум ще изгорят, а с тях и децата.

— Онова ненормално копеле ! — изрева Холанд. — Не затваряй! — заповяда той. — Ще се обадя на Сен Жак и на супер-секретната служба да ги махне оттам още тази сутрин. Не затваряй! — Конклин погледна Борн. Слушалката беше между тях, така че и двамата чуваха какво се говори.

— Ако нещо е изтекло, а несъмнено е станало така, то не е от Лангли — изрече Алекс.

— Оттам е. Не се е подсигурил достатъчно.

— Какво е трябвало да направи?

— Боже мили, нали вие сте специалистите! Става дума за хеликоптера, който ги взе, за екипажа, хората, които са разрешили на американски самолет да навлезе в територия на Великобритания. Господи! Карлос е купил онзи загубен губернатор на Монсера и главния му шеф по наркотиците. Какво ще го спре да обсеби и връзките между нашите военни и Плимут?

— Но ти го чу! — настоя Конклин. — Имената са фалшиви, биографиите — свързани с Централна Америка и освен това никой от екипажите на самолетите, които са сменяли, не е знаел за имението Таненбаум. Никой! Тук има някаква празнина.

— Пак ли кодови думи?

— Никакъв код не е. Празнина е незапълнено място.

— Алекс? — прозвуча отново гневният глас на Питър Холанд.

— Да, Питър?

— Местим ги оттам и дори и на теб няма да кажа къде. Сен Жак се вкисна, защото госпожа Купър и децата се били вече настанили, но му казах, че разполага само с час.