Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Тъмнокафявата лимузина излетя от безлюдния път и гумите й изскърцаха, когато закова пред избелелия навес. Двама мъже изскочиха като добре обучени командоси през страничната врата. На лицата им бяха нахлузени чорапи, в ръцете си стискаха автомати. Втурнаха се към входа и застанаха от двете страни на вратата. От колата се показа още един мъж — оплешивяващ, облечен в черни свещенически одежди. Направи знак с автомата си и двете групи нападатели се прилепиха до вратите и хванаха дебелите кръгли бронзови дръжки. Шофьорът на лимузината не изгаси мотора и остана на място.

— Тръгвай! — изкрещя Борн. — Той е! Карлос!

— Не! — изрева Крупкин. — Чакай! Този път капанът е наш и трябва да го хванем — но вътре!

— За Бога! Та там има хора! — възрази Джейсън.

— Всяка война взима жертви, господин Борн, а това е война. Ваша и моя. Вашата е далеч по-лична, отколкото моята.

Изведнъж Чакала нададе оглушителен зов за отмъщение, терористите блъснаха вратите и влетяха в ресторанта, автоматите им бълваха огън.

— Сега! — извика Сергей и натисна газта до край. Ситроенът излетя на пътя и се понесе към микробуса, но страхотна експлозия ги забави за частица от секундата — невзрачната сива кола отдясно, в която седеше старецът, хвръкна във въздуха и вълната запрати ситроена наляво в старовремската ограда, отделяща паркинга от странноприемницата. В същия миг тъмнокафявият микробус на Чакала, вместо да потегли напред, се люшна назад и рязко спря. Шофьорът изскочи и се скри зад него — беше мернал руската охрана. Двамата руснаци се втурнаха към ресторанта, но шофьорът на Чакала покоси единия с автомата си и продължи да стреля по гумите и прозорците на руския автомобил. Другият руснак се хвърли на тревата и безпомощно го гледаше.

— Излизайте! — изкрещя Сергей и смъкна Борн от седалката върху парчетата от оградата. Зашеметеният му шеф и Алекс Конклин изпълзяха зад него.

— Тръгвайте! — извика Джейсън и скочи. — Онзи мръсник възпламени колата от разстояние.

— Тръгвам пръв! — заяви руснакът.

— Защо?

— Честно казано, съм по-млад и по-силен…

— Я млъквай! — Борн се втурна напред. Бягаше на зигзаг, за да привлече огъня към себе си. Когато шофьорът на Карлос започна да стреля по него, той се хвърли на земята и незабелязано вдигна оръжието си в тревата. Знаеше, че човекът на Чакала е убеден в точността на стрелбата си. Шофьорът надникна иззад микробуса и Джейсън натисна спусъка.

Вторият руснак чу предсмъртния вик на шофьора, изправи се и хукна отново към входа на ресторанта. Отвътре се чу откъслечна стрелба — откоси, последвани от ужасни писъци, после пак изстрели. В доскоро тихата селска странноприемница се разиграваше истински потресаващ и кървав кошмар. Борн се изправи и се устреми напред. До него тичаше Сергей. Настигнаха останалия жив руснак. По знак от Джейсън руснаците дръпнаха вратите и всички едновременно нахлуха вътре.

Следващите шестдесет секунди напомняха ужасяващите картини на пълния с пищящи нещастници ад на Мунк. Един келнер и двама от мъжете от трите двойки бяха мъртви — келнерът и единият мъж лежаха на пода с разбити черепи, това, което беше останало от лицата им, беше потънало в кръв. Третият се беше проснал върху пейката с изцъклени очи, по дрехите му, които бяха на решето от куршумите, струеше кръв. Жените бяха изпаднали в шок — ту стенеха, ту пищяха и се опитваха да изпълзят над чамовите прегради на сепарето. Добре облеченото семейство от италианското посолство беше изчезнало.

Внезапно Сергей се втурна напред, натиснал спусъка на автомата — бе забелязал в дъното на залата една фигура, която Борн не бе видял. Убиецът с чорап на лицето изскочи от сянката и вдигна автомата, но не успя да стреля — откосът на руснака го повали… Още един! Някаква фигура се метна зад ниския бар. Чакала? Джейсън приклекна и се извъртя към диагоналната стена, погледът му обходи всяка ниша около полиците за бутилки. Прилепи се към долната част на бара, а вторият руснак, оценил ситуацията, притича до изпадналите в истерия жени, като движеше дулото на пистолета си във всички посоки и се опитваше да ги предпази. Маскираният стреля иззад бара, вдигнал оръжието си над дървения плот. Борн скочи и сграбчи горещата цев с лявата си ръка, а с дясната стреля, без да се цели, направо в изкривеното лице под копринената маска. Не беше Карлос! Къде беше Чакала ?

— Там! — извика Сергей, като че ли бе прочел яростния въпрос на Джейсън.