Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Къде?

— Зад онези врати!

Беше кухнята на ресторанта. Двамата се промъкнаха до двукрилата летяща врата. Борн кимна — знак да нахлуят вътре, но те не можаха дори да помръднат. В този миг в кухнята се взриви граната, парчета метал и стъкло се врязаха във вратата. Димът се стелеше на талази и нахлуваше в залата. Куршумите пронизваха тънките летвички на летящата врата.

Тишина.

Колебание.

Тишина.

Това продължи твърде дълго за разгневения, възбуден Хамелеон. Той вдигна автомата, сложи пръст на спусъка, отвори с ритник вратата и се хвърли на пода.

Тишина.

Още една сцена от ада. Част от външната стена бе отнесена. Дебелият собственик и готвачът му, все още с шапка на главата, лежаха мъртви пред кухненските шкафове, оплискани с кръв.

Борн се изправи, краката му трепереха, нервите му бяха опънати до краен предел. Беше на крачка от истерията. Огледа се като в транс, застанал сред дима и отломките. Очите му се спряха на голям, някак зловещ къс кафява амбалажна хартия, закована на стената с тежък сатър. Приближи се, дръпна рязко сатъра и прочете думите, написани с черни печатни букви.

„Дърветата на Таненбаум ще изгорят, а за подпалки ще използвам децата ти. Спокойни сънища, Джейсън Борн.“

Огледалните стени на живота му се разбиха на хиляди късчета. Оставаше му само едно — да крещи от безсилие.

— Престани , Дейвид!

— Божичко, Алексей, полудял е! Сергей, хвани го, дръж го!

— Сергей, помогни! Сложи го на земята, за да мога да му говоря. Трябва веднага да се махаме оттук!

Двамата руски сътрудници едва успяха да притиснат крещящия Борн на тревата. Малко преди това той бе изскочил от зеещата дупка в стената и се беше хвърлил през високата трева, като напразно се опитваше да открие Чакала и стреляше непрекъснато, докато накрая пълнителят му се изпразни. Сергей и останалият жив от охраната се втурнаха след него, изтръгнаха автомата от ръката на изпадналия в истерия мъж и го поведоха обратно към полуразрушената странноприемница, където ги чакаха Алекс и Крупкин. Петимата закрачиха бързо към предния вход на ресторанта, като едва мъкнеха задъхания и облян в пот Борн. Там истерията отново обзе Хамелеона.

Микробусът на Чакала беше изчезнал. Карлос беше избягал, а Джейсън беше полудял.

— Дръжте го! — изрева Крупкин и коленичи до Борн, докато двамата му помощници го притискаха до земята. Офицерът от КГБ стисна с два пръста лицето на американеца и насила го извъртя към себе си.

— Няма да повтарям , господин Борн, но ако не ме разберете, можете да си останете тук сам и да понесете всички последствия! Ние обаче трябва да се махнем. Ако се овладеете, за по-малко от час ще се свържем от Париж с когото трябва от вашето правителство. Предупредих ви и ви уверявам, че вашите хора са в състояние да защитят семейството ви, за което ми разказа Алексей. Но вие самият също трябва да ни съдействате. Или се овладейте, господин Борн, или вървете по дяволите! Какво избирате?

Като се мъчеше да се изтръгне от коленете, притискащи го към земята, Хамелеона издиша дълбоко, като че ли изпускаше сетния си дъх. Очите му се избистриха.

— Разкарайте тия копелета! — каза той.

— Едно от тези копелета ти спаси живота — каза Конклин.

— А пък аз спасих живота на другото. Квит сме.

Бронираният ситроен се носеше по селския път към магистралата за Париж. По портативния телефон, който беше подсигурен срещу подслушване, Конклин нареди една група да отиде веднага в Епернон и да премахне каквито и да било следи от автомобила на руското подкрепление. Трупът на убития беше положен внимателно в багажника на ситроена и официалният коментар на руснаците, ако им го поискаха, щеше да бъде необвързващ: младшите служители в посолството отишли да обядват извън града, когато кръвопролитието започнало. Няколко убийци били маскирани с чорапи на главите, а дипломатите не видели останалите, защото се измъкнали през задния вход и хукнали да спасяват живота си. Когато всичко свършило, те се върнали отново в ресторанта, покрили жертвите, опитали се да успокоят изпадналите в истерия жени и единствения останал жив мъж. Обадили се на началниците си да докладват ужасния инцидент. Било им заповядано да уведомят местната полиция и да се върнат незабавно в посолството. Съветските интереси не могат да бъдат застрашени от случайното присъствие на сцената на престъплението, извършено от французи.

— Това звучи толкова руско ! — отбеляза Крупкин.