Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Да?

Беше женски глас. Френското й oui бе остро и рязко. Парижанка.

— Черни птици кръжат в небето — каза Борн, повтаряйки на френски думите на Сантос. — Всички вдигат голям шум, с изключение на една. Тя мълчи.

— Откъде се обаждате?

— От Париж, но не съм оттук.

— Откъде сте тогава?

— От едно място, където зимите са много по-студени — отвърна Джейсън и усети как по челото му избива пот. Овладей се. Овладей се! — Спешно ми е необходимо да се свържа с черната птица.

Изведнъж в линията настана тишина — празнота без всякакъв звук, и Борн затаи дъх. После се чу гласът — нисък, уверен и така всепроникващ, както и тишината преди малко.

— С московчанин ли разговаряме?

Чакала! Беше Чакала! Гладката, бърза френска реч не можеше да прикрие латиноамериканската следа.

— Не казах такова нещо — отвърна Борн. Френският му диалект, използван често от него, бе с гърления говор на Гаскония. — Просто споменах, че там зимите са по-студени от тези в Париж.

— Кой се обажда?

— Някой, който е направил достатъчно силно впечатление на човек, който ви познава, за да му даде този номер, както и необходимите реплики. Мога да ви предложа най-големия договор в кариерата ви — договора на вашия живот. Цената е без значение — вие ще я определите, но тези, които ще я заплатят, са сред най-силните в Съединените щати. Те контролират голяма част от американската промишленост, а също така и от финансовите институции на страната и имат пряк достъп до нервните центрове на правителството.

— Много странно обаждане. Много необичайно.

— Ако не сте заинтересуван, ще забравя този номер и ще отида другаде. Аз съм просто един посредник. Стига само едно да или не.

— Не се ангажирам със сделки, за които не знам нищо, и с хора, за които никога не съм чувал.

— Повярвайте ми, че ако имах правото да ви кажа какви са техните постове, щяхте да ги оцените. Освен това, аз не целя ангажимент на този етап, а само искам да знам дали сте заинтересован. Ако отговорът е да, ще мога да ви разкрия повече. Ако е не — е, добре, опитах, но ще съм принуден да отида на друго място. Вестниците казват, че вчера е бил в Брюксел. Ще го намеря. — Споменаването на Брюксел и намекът за Джейсън Борн бяха съпроводени с рязко поемане на дъх. — Да или не, черна птицо?

Мълчание. Накрая Чакала проговори.

— Обадете ми се след два часа — нареди той и затвори телефона.

Готово! Джейсън се облегна на автомата. От лицето по врата му се стичаше пот. „Пон Роял“. Трябваше да се върне при Бернардин!

— Беше Карлос! — съобщи той, затвори вратата, отиде до телефона край леглото си и извади от джоба си картичката с телефона на Сантос. Избра и след малко заговори: — Връзката е осъществена. Дайте ми име, каквото и да е. — Последва кратка пауза. — Запомних го. Стоката ще бъде оставена при портиера. Ще бъде обвита и облепена; пребройте я и ми изпратете паспортите. Пратете най-доброто си момче да свърши всичко и приберете кучетата си. Биха могли да доведат до вас черната птица.

Джейсън остави слушалката и се обърна към Бернардин.

— Телефонният номер е в петнадесети район — каза ветеранът от Втори отдел. — Поне така предположи нашият човек, когато му го казах.

— Какво ще направи той?

— Ще отиде в тунелите и ще уточни нещата докрай.

— Ще се обади ли тук?

— За щастие, разполага с мотоциклет. Каза, че след около десет минути ще се залови за работа и ще ни се обади в тази стая в рамките на един час.

— Идеално!

— Не съвсем. Иска пет хиляди франка.

— Можеше да поиска и десет пъти повече… Какво означава „в рамките на един час“? Колко време остава, докато се обади?

— Нямаше те може би тридесет-тридесет и пет минути, а той ми се обади скоро след като беше излязъл. Бих казал, че трябва да се обади в рамките на следващия половин час.

Телефонът иззвъня. Двадесет секунди по-късно те разполагаха с един адрес на булевард „Льофевр“.

— Аз тръгвам — каза Джейсън Борн, взе от бюрото пистолета на Бернардин и мушна две от гранатите в джоба си. — Имаш ли нещо против?

— Моля, заповядай — отвърна бившият служител на Втори отдел, бръкна под сакото си и извади от колана си още един пистолет. — Париж е пълен с джебчии и човек винаги трябва да има резервни запаси… Но защо ти е всичко това?

— Имам на разположение няколко часа и искам да се поогледам.

— Сам?

— А как иначе? Ако повикаме подкрепление, рискувам да бъда застрелян или да прекарам остатъка от живота си в затвора заради убийството в Белгия, с което нямам нищо общо.