Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Имам проблем.

— Мисля, че имаш много проблеми, но предполагам, че разликата е съществена. Какъв е той?

— Безкрайно близко съм, но ми трябва човек на края на линията.

— Моля те, говори по-ясен английски или ако искаш — доста по-ясен френски. За какво става дума?

— За да стигна до Чакала, ми е необходим един англичанин, който да долети тази сутрин от Лондон с два милиона и осемстотин хиляди франка…

— Както предполагам — доста по-малко от това, което имаш на разположение — прекъсна го Бернардин. — Банк Норманди беше любезна, нали?

— Много. Парите са там, а твоят Табури е голяма работа. Опита се да ми продаде недвижимо имущество в Бейрут.

— Табури е мошеник… Но Бейрут е нещо интересно.

— Моля?

— Извинявай. Продължавай.

— Наблюдават ме, така че не мога да отида до банката, а нямам и англичанин, който да ми донесе това, което не мога да получа в „Пон Роял“.

— Това ли е проблемът?

— Да.

— Имаш ли желание да се разделиш, да кажем, с петдесет хиляди франка?

— За какво?

— За Табури.

— Сигурно.

— Предполагам, че си подписал някакви документи.

— Разбира се.

— Тогава подпиши друг документ, написан на ръка от теб, с който да бъдат отпуснати пари на… Чакай малко, трябва да отида до бюрото. — Последва тишина — очевидно Бернардин бе отишъл в друга стая на апартамента си. После гласът му се чу отново. — Ало?

— Тук съм.

— О, това е чудесно — каза напевно бившият специалист от Втори отдел. — Потопих го с лодката му край плитчините на Коста Брава. Акулите сигурно са пощръклели от радост — той беше толкова дебел и прелестен. Името му е Антонио Скарци, сардинец, който продаваше наркотици за информация, но ти, естествено, не знаеш нищо за това.

— Естествено.

Борн повтори второто име буква по буква.

— Точно така. Запечатай плика, натъркай палеца си с молив или с писалка и остави отпечатъци по мястото на залепването. Тогава го остави на портиера да го предаде на господин Скарци.

— Разбрано. А англичанинът? Остават само няколко часа.

— Англичанинът не е проблем. Проблем е малкото време, с което разполагаме. Не е лесно да събереш три милиона франка в банкноти, които да са с достатъчно големи номинации, за да могат да направят достатъчно малка пачка, която да може да се скрие от митническите инспектори… Твоята връзка, mon ami, би трябвало да съзнава тези трудности.

Джейсън погледна безпомощно към стената, като размишляваше над думите на Бернардин.

— Мислиш, че ме изпитва?

— Сигурно.

— Парите могат да бъдат събрани от чуждестранните представителства на различни банки. Малък частен самолет би могъл да прелети канала и да се приземи сред някое поле, където да чака кола, която да докара човека в Париж.

— Bien. Разбира се. Но все пак, цялата тази логика ще отнеме време и на най-влиятелните хора. Не допускай нещата да изглеждат така, като че ли всичко върви прекалено гладко — това би било подозрително. Иначе той ще помисли, че има клопка.

— Разбирам те. Всичко се свежда до това, което ти току-що каза — нещата не трябва да изглеждат лесни.

— Има още нещо, мон ами. Хамелеонът може да се превъплъщава много успешно през деня. Но все пак той е в по-голяма безопасност през нощта.

— Забравяш нещо — каза Борн. — Англичанинът.

— Готово, стари приятелю. Имаш го — отвърна Бернардин. Операцията протече толкова гладко, колкото всяка друга, разработена от Джейсън или на която той е бил свидетел, може би поради силния нюх на един обиден, талантлив човек, изпратен твърде рано в пенсия. Докато през деня Борн постоянно информираше Сантос, Бернардин беше изпратил друг да вземе от портиера запечатаните указания и да му ги занесе. Тогава си беше уговорил среща с мосю Табури. Малко след четири и половина следобед ветеранът на Втори отдел влезе в „Пон Роял“ облечен в тъмен костюм на тесни райета — толкова английски, че направо лъхаше на Савил Роу. Отиде до асансьора и накрая, след като зави два пъти погрешно, пристигна в стаята на Борн.

— Ето парите — каза той, остави малкото куфарче на пода и отиде направо при мокрия бар. Взе две малки бутилки джин, отвори ги и изля съдържанието им в чаша със съмнителна чистота. — A votre sante 51 51 Наздраве (фр.) — Б. пр. — добави Бернардин, преглътна половината от питието, пое си дълбоко дъх през устата и след това изпи останалото. — Не бях правил такова нещо от години.

— Наистина?

— Честно казано — да. Имал съм други подобни случаи. Но този беше доста по-опасен… Въпреки това Табури ти е вечно задължен и, ако трябва да си призная, дори ме убеди да помисля за Бейрут.