Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Какво?

— Разбира се, аз не разполагам с такива средства като теб, но част от les fonds de contingence 52 52 Фондовете (фр) — Б. пр. , c които съм разполагал четиридесет години, си намери пътя към Женева на моя сметка. Не съм беден.

— Но може да бъдеш мъртъв, ако те пипнат, когато излизаш оттук.

— О, обаче аз няма да си тръгна — каза Бернардин и отново затършува из малкия хладилник. — Ще остана в тази стая, докато приключиш с работата си.

Франсоа отвори още две бутилчици и ги наля в чашата си.

— Е, може би сега старото ми сърце ще започне да бие по-спокойно — добави той, отиде до бюрото и остави питието върху бележника. След това извади от джобовете си два автоматични пистолета и три ръчни гранати и ги подреди пред чашата си. — Да, сега мога да си почина.

— Какво е това, по дяволите? — извика Джейсън.

— Мисля, че вие, американците, му казвате възпиращо средство — отвърна Бернардин. — Въпреки че аз съвсем искрено смятам, че и вие, и Съветите си играете едни с други, като влагате толкова много пари в оръжие, което не използвате. А аз съм човек от друга епоха. Когато тръгнеш, ще оставиш вратата отворена. Ако някой се появи по тесния коридор, ще ме види с граната в ръка. Това съвсем не е някаква си ядрена абстракция — това е истинско възпиращо средство.

— Предавам се — каза Борн и тръгна към вратата. — Искам да приключа с тази работа.

Щом излезе от Монталамбер, Джейсън отиде до ъгъла и, както бе направил при старата фабрика в Аржантьой, се облегна на стената, запали цигара и зачака. Видът му беше спокоен, но мозъкът му работеше трескаво.

Един мъж пресече еднопосочната Рю дю Бак и тръгна към него. Беше приказливият куриер от миналата нощ. Приближи се, поставил ръка в джоба на сакото си.

— Къде са парите? — попита той на френски.

— Къде е информацията? — отвърна Борн.

— Първо парите.

— Споразумението не е такова.

Съвсем ненадейно Джейсън сграбчи за реверите слугата от Аржантьой и го дръпна рязко към себе си. Вдигна бързо свободната си ръка и стисна куриера за гърлото, като заби пръсти в него.

— Ще се върнеш и ще кажеш на Сантос, че ще получи еднопосочен билет за ада. Не работя по този начин.

— Стига! — каза един нисък глас.

Собственикът му се появи от ъгъла вдясно от Джейсън. Огромната фигура на Сантос приближи.

— Пуснете го, Симон. Той няма значение. Сега сме само двамата.

— Мислех, че никога не напускате „Сърцето на войника“.

— Вие променихте това, не е ли така?

— Очевидно.

Борн пусна куриера, който погледна към Сантос. Той го отпрати с жест на огромната си глава.

— Англичанинът ти пристигна — каза Сантос, когато останаха сами. — Носеше куфарче, видях го.

— Да, пристигна и носеше куфарче — съгласи се Джейсън.

— Значи Лондон е капитулирал, така ли? Лондон е много разтревожен.

— Залогът е много висок и това е всичко, което ще ви кажа. Информацията, моля.

— Нека най-напред уточним още веднъж процедурата, какво ще кажете?

— Уточнявахме я няколко пъти. Вие ми давате информацията и моят клиент ми казва да действам съобразно нея. Ако се постигне задоволителен договор, донасям остатъка от трите милиона.

— Казвате „задоволителен отговор“. Кое е задоволително за вас? Как ще разберете, че договорът е твърд? И откъде да знам, че няма да заявите, че той е незадоволителен и да откраднете парите ми. след като осъществите връзката?

— Вие сте човек, който няма вяра на хората, а, Сантос?

— О, да, господин Симон. Този свят не е населен със светци, нали? Моля ви, отговорете на въпросите ми.

— Добре, ще опитам… Как ще разберете, че договорът е твърд? Много лесно. Аз ще знам това, защото такава ми е работата и за нея ми плащат.

— Отговорът ви е мъгляв.

— В нашия свят, господин Сантос, да си мъгляв не е отрицателно качество, нали?… Що се касае до притеснението ви, че бих могъл да ви излъжа и да отмъкна парите, искам да ви уверя, че избягвам да превръщам в свои неприятели хора като вас и мрежата, очевидно контролирана от черната птица, а също и като моите клиенти. Обратното би означавало лудост и доста по-кратък живот.

— Възхищавам се на проницателността ви, както и на предпазливостта ви — каза свръзката на Чакала. — Това, което ще ви кажа, господин Симон, го знаят само четири души на земята и всички те говорят свободно френски. Как ще използвате тази информация си е ваша работа. Но дори ако само намекнете за Аржантьой, аз ще разбера това мигновено и никога няма да напуснете „Пон Роял“ жив.