Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Може да тръгвате, приятели — каза грамадният мъж на куриерите си. — Вземете парите си от купчината и, за Бога, кажете му да даде на Рене и американеца, дето твърди, че се казва Ралф, по петдесет франка и да ги пуска да си вървят. Позволяват си да пикаят по ъглите… Кажете им, че парите са от техния приятел от миналата нощ, който ги забрави.

— О, по дяволите! — избухна Джейсън.

— Беше забравил, нали? — ухили се Сантос.

— Имах други грижи.

— Да, сър. Добре, Сантос!

Вместо да поемат към задната част на стаята и асансьора, двамата мъже отвориха една врата отляво и изчезнаха. Борн гледаше озадачено след тях.

— Има стълбище, което води към кухнята — каза Сантос, отговаряйки на неизречения въпрос на Джейсън. — Вратата може да се отвори откъм тази стая, но не и отвън, освен от мен… Седнете, мосю Симон. Вие сте мой гост. Как е главата ви?

— Подутината изчезна, благодаря ви. — Борн седна на огромния диван и потъна сред възглавниците. Позицията му съвсем не беше авторитетна, но не трябваше и да бъде. — Разбрах, че в сърцето ви има мир.

— И желание за три милиона франка в сребролюбивото му кътче.

— В такъв случай сте доволен от позвъняването в Лондон?

— Никой не би могъл да програмира този човек да реагира по начина, по който го направи. Наистина има Горгона и тя изкарва наяве изключителна преданост и страх по върховете. Което означава, че тази змийска особа не е без влияние.

— Точно това се опитах да ви кажа.

— Сега, нека направя обобщение на вашите искания. Казвате, че трябва да се свържете сам с черната птица, така ли е?

— Абсолютно.

— Мога ли да попитам отново — защо?

— Честно казано, вече знаете твърде много. Повече, отколкото моите клиенти предполагат. Те нямат никаква работа с вас, не искат никакви следи и в това отношение вие сте уязвим.

— Как? — Сантос удари с юмрук по облегалката на креслото.

— Възрастният човек от Париж с полицейското досие, който се опита да предупреди един член на Асамблеята, че ще бъде убит. Именно той е споменал за черната птица; той е казал за „Сърцето на войника“. За щастие, нашият човек го е чул и тихичко е предал всичко на моите клиенти, но то не им е достатъчно. Колко ли други възрастни хора в Париж могат да споменат в старческите си халюцинации „Сърцето на войника“ и вас?… Затова вие нямате работа с моите клиенти.

— Дори чрез вас?

— Аз ще изчезна, а вие оставате. Макар че, ако бъда искрен докрай, мисля, че трябва да направите същото… Ето, донесъл съм ви нещо.

Борн седна на ръба на дивана и бръкна в джоба си. Извади руло франкове, стегнато с ластик. Подхвърли го на Сантос, който го хвана с лекота във въздуха.

— Двеста хиляди франка — бях упълномощен да ви ги дам. Заради показаното старание. След като осигурите необходимата ми информация, аз ще я предам в Лондон и ще получите остатъка до трите милиона, независимо дали черната птица ще приеме, или не предложението на клиентите ми.

— Но вие бихте могли да изчезнете преди това, нали?

— Продължавайте да ме наблюдавате, както досега. Последвайте ме до Лондон и обратно. Дори ще се обадя, за да ви кажа имената на въздушните компании и номерата на полетите. Какво повече можете да искате?

— Само още едно нещо, мосю Симон — отвърна Сантос, надигна огромното туловище от креслото и тръгна важно към една маса за карти до лакираната тухлена стена. — Елате тук, ако обичате.

Джейсън отиде до масата и остана удивен.

— Вие сте много последователен, нали? — каза той.

— Опитвам се да бъда… О, не бързайте да вините портиерите, те са ваши. Аз действам на много по-ниско ниво. Камериерките и стюардите ми допадат повече. Те не са толкова разглезени и никой не забелязва отсъствието им, дори ако не се появят цял ден.

На масата бяха разпръснати трите паспорта на Борн, любезно предоставени му от Кактус във Вашингтон, както и пистолетът и ножът, взети от него миналата вечер.

— Много сте убедителен, но това не решава нищо, така ли е?

— Ще видим — отвърна Сантос. — Сега ще приема парите — за положените старания, но вместо вие да летите до Лондон, нека Лондон дойде в Париж. Утре сутринта. Ще ми се обадите, когато пристигне в „Пон Роял“ — разбира се, ще ви дам номера на личния си телефон, и двамата с вас ще играем играта на Съветите. Замяна за замяна, все едно че вървим по мост, всеки със своя пленник подире си. Пари за информация.

— Вие сте луд, Сантос! Моите клиенти никога не се показват! Вие току-що загубихте остатъка до трите милиона.