Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Нима контактът може да бъде осъществен толкова бързо?

— С телефонен номер. Но няма да се обадите, преди да е минал поне един час, след като се разделим.

— Съгласен съм… Казвате, че само още трима души знаят този номер? Защо не ми дадете за всеки случай името на някой от тях, който не ви е особено приятен, за да мога да намекна леко за него, ако се наложи.

Сантос си позволи съвсем лека, изопната усмивка.

— Москва — каза меко той. — Високо в йерархията на площад „Дзержински“.

— КГБ?

— Черната птица си подготвя кадри в Москва — винаги в Москва, това му е нещо като мания.

Илич Рамирес Санчес — помисли си Борн. — Обучен в Новгород. Уволнен от Комитета като маниак. Чакала!

— Ще го запомня — за всеки случай. Номера, моля.

Сантос го повтори два пъти, както и думите, които Джейсън трябваше да каже. Говореше бавно, очевидно изненадан от факта, че Борн не си записа нищо.

— Всичко ясно ли е?

— Напълно… Ако нещата потръгнат, в което аз лично вярвам, как искате да ви предадат остатъка от парите?

— Обадете ми се — имате телефона ми. Ще напусна Аржантьой и ще дойда. И никога няма да се върна там.

— Късмет, Сантос. Нещо ми подсказва, че го заслужавате.

— Както никой друг. Пил съм твърде много от отровното биле.

— Сократ — каза Джейсън.

— Не точно. Диалозите на Платон, ако трябва да бъдем точни. Au revoir.

Сантос тръгна и Борн пое обратно към „Пон Роял“. Сърцето му биеше силно и той потисна отчаяно желанието си да затича. Бягащият е мишена, обект на любопитство. Урок от поемите на Джейсън Борн.

— Бернардин! — извика той, като тичаше към стаята си по тесния пуст коридор и мислеше за отворената врата и стария човек, седнал край бюрото с граната в едната ръка и пистолет в другата. — Остави желязото, улучихме шестица!

— Кой ще плаща? — попита ветеранът от Втори отдел, щом Джейсън затвори вратата.

— Аз — отвърна Борн. — Ако нещата потръгнат така, както мисля, ти ще можеш да прибавиш още нещо към сметката си в Женева.

— Не правя всичко това заради пари, приятелю мой. Този въпрос никога не е стоял пред мен.

— Знам, но след като разнасяме фракове така, като че ли ги печатаме в някой гараж, защо да не получиш и ти своя справедлив дял от тях? Един час — продължи Джейсън, — вече само четиридесет и пет минути, докато разбера, че е истински, действително истински.

Борн се хвърли на леглото с ръце под главата си на възглавницата. Очите му гледаха оживено.

— Запиши го, Франсоа. — Джейсън издиктува телефонния номер, даден му от Сантос. — Купи, дай рушвет или заплаши всяка връзка на високо ниво, която си имал в парижките телефонни служби, но ми дай местонахождението на този номер.

— Молбата ти не е чак толкова скъпа…

— Напротив — възрази Борн. — Вероятно номерът е недосегаем. Само четирима души в цялата му мрежа го знаят.

— Може би тогава няма нужда да ходим на високо, а напротив — трябва да се спуснем под земята. В тунелите на телефонните служби под улицата.

Джейсън отметна глава и погледна Бернардин.

— Не бях се сетил за това.

— Не е и необходимо. Ти не си от Втори отдел. Източниците на информация са техниците, а не бюрократите… Ще потърся един от тях вкъщи, по-късно тази вечер…

— Тази вечер? — прекъсна го Борн и седна на леглото.

— Ще ти струва около хиляда франка, но ще имаш местонахождението на телефона.

— Не мога да чакам до вечерта.

— Ако опиташ да потърсиш човека на работата му, рискът се увеличава. Тези хора са под наблюдение; в телефонните служби никой не вярва на никого. Това е парадоксът на социалистите: дайте отговорност на работната сила, но никаква лична власт.

— Чакай! — каза Джейсън от леглото. — Ти знаеш домашните им телефони, така ли е?

— Да, има ги в указателя.

— Накарай нечия съпруга да се обади. Спешен случай. Някой от тях да се прибере вкъщи.

Бернардин кимна с глава.

— Идеята ти не е лоша, приятелю. Никак даже.

Минутите се превърнаха в десетки, докато бившият служител от Втори отдел разговаряше мазно, угоднически и обещаваше възнаграждение за съпругите на телефонните техници, ако направят това, което ги помоли. Две затвориха телефоните, три го отпратиха с думи, родени край кейовете на Париж; но шестата посред нецензурните думи заяви: „Защо не?“ Стига мух-льото, за който се е оженила, да е наясно, че парите са за нея.

Часът бе изтекъл и Джейсън излезе от хотела, като вървеше бавно и непринудено. Мина четири пресечки, докато видя телефонен автомат на Ке Волтер край Сена. Тъмнината бавно хвърляше покривалото си върху Париж, лодките по реката и мостовете заблещукаха със светлините си. Борн приближи червената кабинка, като дишаше равномерно. Поемаше дълбоко въздух и се застави да се владее по начин, който досега бе смятал за невъзможен. Щеше да проведе най-важния телефонен разговор в живота си, но нямаше да позволи на Чакала, ако наистина се обадеше той, да разбере това. Влезе вътре, пусна монетата и избра номера.