Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Наистина ли?

— Разбира се.

— Не и ако си труп, намерен да плува в Сена без никакъв документ за самоличност.

— Ясно.

Джейсън огледа тъмния апартамент. Мебелите бяха големи, което се налагаше от огромните размери на собственика, ала подбрани с вкус. Това, което го удиви, бяха лавиците с книги, покриващи стената между двата прозореца. Поиска му се да прочете заглавията — може би те щяха да му дадат по-ясна представа за този странен, огромен човек, чиято реч вероятно е била школувана в Сорбоната. Очите му се върнаха на Сантос.

— В такъв случай, това означава, че не ми е позволено да си тръгна оттук по своя воля, така ли?

— Да — отвърна свръзката на Чакала. — Можеше и да ти бъде разрешено, ако беше отговорил на простите ми въпроси. Вместо това ти ми приказваш, че твоите условия, или може би по-точно — твоите ограничения, не ти позволяват да го направиш… Е, добре, аз също имам условия и ти ще останеш жив или ще умреш според тях.

— В такъв случай се лишаваш от възможността да получиш един милион франка или, може би както сам предположи — доста повече.

— Защо тогава да не предположа — каза Сантос, като кръстоса ръце на гърдите си и погледна разсеяно огромните татуировки по тях, — че човек с такива средства не само ще се раздели с тях в замяна на живота си, но и ще бъде щастлив да ми предостави информацията, която искам, за да избегне ненужни и мъчителни изтезания. — Изведнъж човекът на Чакала стовари стиснатия си юмрук върху облегалката и изкрещя: — Какво знаеш за черната птица? Кой ти каза за „Сърцето на войника“? Откъде си дошъл, кой си ти, кой е твоят клиент?

Борн застина. Тялото му се вдърви, но умът му работеше трескаво и шеметно. Трябва да излезе оттук! Обаче нямаше да успее да го направи чрез противопоставяне на гиганта в другия край на стаята. Сантос не беше нито лъжец, нито глупак. Можеше и щеше да убие лесно затворника си, при това без колебание. И нямаше да се остави да бъде залъгван с очевидно неясна или невярна информация. На Хамелеона му оставаше само един избор: да изложи част от истината, която да бъде толкова опасна, че да бъде достоверна, и звънът на достоверността да бъде толкова правдоподобен, че да не остане никакъв риск тя да бъде отхвърлена. Джейсън постави мехура с лед на подноса и заговори бавно от сенките на огромния диван.

— Очевидно нямам желание да умра заради някакъв си клиент, или да бъда изтезаван, за да запазя информацията му, така че ще ти кажа това, което знам… Ще започна с това, че лично аз не разполагам със средствата. От време на време се срещам с един човек в Лондон, на когото предавам информацията, а той прехвърля пари в Берн, Швейцария, на име и номер — всяко име и всеки номер, които му дам… Предлагам да оставим въпроса за моя живот и „мъчителните“ изтезания — дадох ти отговора, който искаше. Да видим какво знам за черната птица. Случайно „Сърцето на войника“ е част от този въпрос… Казаха ми, че един възрастен човек — с неизвестни, поне на мен, име и националност, но както подозирам — французин, се е свързал с една добре известна обществена фигура, за да му каже, че е мишена на политическо убийство. Но кой би повярвал на някакъв стар пияница, който търси награда, особено ако има дълго полицейско досие? За нещастие, убийството станало и за щастие съветникът на покойния е бил с него, когато старецът го предупредил. Освен това съветникът е изключително близък с моя клиент и убийството се оказало добре дошло и за двамата. Съветникът препредал тайно наученото от стареца. Трябва да се изпрати информация на една черна птица чрез някакво кафене в Аржантьой, известно като „Сърцето на войника“. Тази черна птица сигурно е изключителен човек и моят клиент иска да се свърже с него… Що се отнася до мен, моите офиси са в хотелски стаи в различни градове. В момента съм се регистрирал под името Симон в „Пон Роял“ където съм оставил паспорта и другите си документи. — Борн направи пауза и протегна ръце. — Току-що ти казах цялата истина, както я знам.

— Това не е цялата истина — поправи го Сантос. Гласът му бе нисък и гърлен. — Кой е твоят клиент?

— Ще ме убият, ако ти кажа.

— А аз ще те убия веднага, ако не ми кажеш — отвърна свръзката на Чакала.

— Защо не ми дадеш информацията, която ми трябва, както и едно име и номер — каквото и да е име, какъвто и да е номер, и ти гарантирам два милиона франка. Клиентът ми иска аз да съм единственият посредник. Какво лошо има в предложението ми? Черната птица може да ме изгони и да ме прати по дяволите… Три милиона!