Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Борн надзърна иззад ъгъла точно когато плешивият барман погледна към Ралф.

— Късмет, бебчо. Иди да си играеш на война на детската площадка.

— Говорите френски страшно бързо, господине, но все пак подразбрах нещичко. Държите се като голяма маминка, но аз мога да бъда ужасен кучи син!

Барманът се разсмя и превключи с лекота на английски.

— Тогава ще е по-добре да бъдеш такъв някъде другаде, бебчо. В „Сърцето на войника“ допускаме само миролюбиви джентълмени… А сега трябва да вървя.

— Сантос! — извика Морис-Рьоне. — Дай ми назаем десет франка. Забравил съм си портфейла в апартамента.

— Ако въобще някога си имал портфейл, той е останал в Северна Африка. Знам те тебе. Нито су за вас двамата.

— Колкото пари имах ги дадох за гадната ти риба. Приятелят ми повърна от нея.

— За следващото си ядене можеш да отидеш до Париж и да обядваш в „Риц“… А, да! Ти наистина яде, но плати друг.

Джейсън се отдръпна бързо, щом барманът извърна рязко глава и огледа алеята.

— Лека нощ, Рьоне. И на теб бебчо-боец. Имам работа.

Борн затича по улицата към портите на стария завод. Сантос идваше да се срещне с него. Сам. Пресече улицата в сенките на затворената рафинерия и застана неподвижен, като помръдваше само с ръка, за да усеща твърдата стомана и сигурността на автоматичния пистолет. С всяка стъпка залавянето на Чакала ставаше все по-близко! Секунди по-късно огромната фигура се появи от алеята, пресече слабо осветената улица и приближи ръждясалите порти.

— Тук съм, мосю — каза Сантос.

— И аз съм ви благодарен.

— Бих предпочел да спазите обещанието си. Споменахте пет хиляди франка в бележката си.

— Ето ги.

Джейсън бръкна в джоба си, извади парите и ги подаде на управителя на „Сърцето на войника“.

— Благодаря — каза Сантос, пристъпи напред и взе банкнотите. — Хванете го! — добави той.

Изведнъж старите порти на фабриката се отвориха. Оттам изскочиха двама мъже и преди Джейсън да успее да се хване за оръжието си, някакъв тъп тежък предмет се стовари на лицето му.

— Сами сме — дочу се глас от другия край на тъмната стая, щом Борн отвори очи.

Огромната фигура на Сантос правеше голямото кресло да изглежда по-малко. Слабото осветление на единствения лампион на пода усилваше белотата на огромната му плешива глава. Джейсън изви врат и почувства как в горната част на черепа му се надигна болка. Бяха го поставили напречно на края на някакъв диван.

— Няма нито счупвания, нито кръв, а както предполагам, само една доста болезнена подутина — каза човекът на Чакала.

— Диагнозата е точна, особено в последната й част.

— Използваме твърд каучук, обвит в плат. Резултатите са предсказуеми, освен ако не се стигне до мозъчно сътресение. На подноса има мехур с лед. Няма да е зле да го използваш.

Борн се пресегна в неясната светлина, хвана издутия мехур и го постави на главата си.

— Много си внимателен.

— И защо не? Трябва да обсъдим определен брой неща, може би един милион, ако ги превърнем във франкове.

— Милионът е твой, но при поставените условия.

— Кой си ти? — попита рязко Сантос.

— Това не влиза в условията.

— Не си млад.

— Не че има някакво значение, но същото важи и за теб.

— Носеше в себе си пистолет и нож. А ножовете са за по-млади мъже.

— Кой го казва?

— Нашите рефлекси… Какво искаш да знаеш за една черна птица?

— Можеше също да ме попиташ откъде знам за „Сърцето на войника“.

— И откъде?

— Каза ми един човек.

— Кой е той?

— Съжалявам, но това не влиза в условията. Аз съм посредник и трябва да се съобразявам с тях. Клиентите ми го очакват.

— А очакват ли също да си вържеш коляното и да се преструваш на сакат? Когато отвори очи, натиснах областта около него. Никакъв признак на болка, никакво навехване или счупване. Освен това, в себе си нямаш документи, а само значителна сума пари.

— Не обяснявам методите си на действие, а само разяснявам ограниченията така, както ги разбирам. Успях да предам съобщението, нали? Ще можем ли да свършим работа, да кажем, на стойност един милион франка?

Човекът на Чакала сви рамене.

— Струва ми се, че ако един купувач споменава такава сума още при първото си предложение, той ще е склонен и на повече. Да кажем — милион и половина. Може би два.

— Но аз не съм купувач, а посредник. Бях упълномощен да платя милион, което по мое мнение е твърде много, но по-важни са сроковете. Вземи парите или се откажи, имам и други възможности.