Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

Панов не спазваше изцяло този съвет, но имаше моменти, в които разбираше неговото значение в социалното общуване. Може би и сега случаят беше такъв. Mo приближи леко задъхан отворения прозорец на дясната предна врата на червения автомобил. Погледна жената, която шофираше — платинена блондинка на около тридесет и пет години с доста силен грим и огромни гърди, обгърнати от деколте, по-подходящо за порно-филм, отколкото за селския път в Мериленд. Все пак думите на майка му кънтяха в ушите му и затова той започна с истината.

— Разбирам, че изглеждам зле, мадам, но ви уверявам, че това впечатление е само повърхностно. Аз съм лекар и претърпях катастрофа…

— Скачай, за Бога!

— Много ви благодаря.

Едва Морис бе затворил вратата и жената включи на скорост. Натисна педала докрай, колата направо излетя от банкета и пое по пътя.

— Очевидно бързате — предположи Панов.

— И ти щеше да бързаш, друже, ако беше на мое място. Имам съпруг, който сега си сглобява камиона, за да ме пипне!

— О, така ли?

— Тъпанар! Търкаля се из страната три седмици в месеца, сваля де що курва срещне по магистралите, а после е готов да ме утрепе, щом разбере, че и аз съм се позабавлявала.

— О, ужасно съжалявам.

— Ще съжаляваш още повече, ако ни хване.

— Моля?

— Наистина ли си доктор?

— Да.

— Май ще можем да свършим една работа с теб.

— Моля?

— Можеш ли да се справиш с един аборт? Морис Панов затвори очи.

Борн вървя близо час из улиците на Париж, като се опитваше да избистри мислите си. Накрая стигна до Пон дьо Солферино над Сена — мостът, който водеше към Ке де Тюйлери и парка. Облегна се на парапета, загледан разсеяно в лодките, които пореха лениво водите, а въпросът продължи да нахлува в главата му: Защо, защо, защо ? Какво смята, че прави Мари ? Да дойде в Париж! Това бе не само неразумно, а и глупаво. И все пак съпругата му не бе нито неразумна, нито идиот. Тя бе изключително интелигентна, с изключително самообладание и бърз, аналитичен ум. И именно това правеше решението й несъстоятелно. Какво ли се надяваше да постигне? Би трябвало да знае, че той се чувства много по-безопасно, ако работи сам, вместо да се притеснява за нея, докато търси Чакала.

Съществуваше само един възможен отговор, който го вбесяваше. Явно Мари мислеше, че Джейсън ще премине границата, както бе станало в Хонконг, където тя самата бе успяла да му възвърне разсъдъка и реалността. Господи , колко много я обичаше! Толкова я обичаше! И фактът, че бе взела това неразумно, глупаво, несъстоятелно решение само подклаждаше тази любов, защото то бе израз на… на такова себеотдаване, на такова нечувано самопожертвование. Когато бяха в Далечния изток, бе имало моменти, в които се бе молил за собствената си смърт, само и само да заличи чувството за вина, задето я поставя в такива опасни, може би и несъстоятелни положения. Не можеше ли Мари да разбере това и да го остави сам ?

Не. И тя не идваше в Париж, за да спаси неговия живот — в това отношение тя имаше голямо доверие на Джейсън Борн. Тя пристигаше в Париж, за да спаси разсъдъка му. Ще се справя, Мари. Мога да го направя и ще го направя.

Бернардин. Той може да му помогне. Да я намери на „Орли“ или „Шарл дьо Гол“ чрез Втори отдел. Да я намери, да я прибере, да я постави под охрана в някой хотел и да й каже, че никой не знае къде се намира той. Джейсън затича от Пон дьо Солферино към Ке де Тюйлери и първия телефон, който успя да намери.

— Можеш ли да го направиш? — попита Борн. — Тя има само един паспорт и той е американски, не канадски.

— Ще опитам — отвърна Бернардин, — но без каквато и да е помощ от Втори отдел. Не знам какво е казал Свети Алекс, но в този момент консултантският ми статус е анулиран и предполагам, че бюрото ми е било изхвърлено през прозореца.

— Отвратително!

— Така е — merde, mon ami. На Ке д’Орсе искат да ме изгорят и ако не притежавах определена информация за някои членове на Асамблеята, без съмнение щяха да възстановят гилотината.

— Можеш ли да пуснеш малко пари в имиграционните служби?

— Ще е по-добре, ако действам от досегашната си служебна позиция, като предположим, че във Втори отдел не са били толкова пъргави. Моля те, кажи ми пълното й име.

— Мари Елиз Сен Жак-Уеб…

— А, да, сега си спомням — поне Сен Жак ми е познато — прекъсна го Бернардин. — Прочутата канадка-икономист. Вестниците бяха пълни с нейни снимки. La belle mademoiselle!

— Това беше внимание, без което тя можеше да мине.