Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Въпросът е бил или ти, или те. Ако са можели, са щели да ти пръснат главата с куршум.

— Да, предполагам, че е така. — Директорът се наведе рязко напред и погледна Конклин. — Но не за това говорехме, нали?

— Може да се каже, че това е вариация по темата.

— Хайде, без глупости.

— Това е музикален термин. Харесвам музиката.

— Тогава давай по основния мотив на симфонията, Алекс. Аз също харесвам музиката.

— Добре. Борн е изчезнал. Каза ми, че смята, че е намерил някаква пещера — изразът е негов, не мой, и е убеден, че може да открие Чакала. Не каза къде е мястото и един Господ знае кога ще ми се обади отново.

— Изпратих наш човек от посолството в „Пон Роял“ да попита за Симон. Това, което са ти казали, е вярно. Той се е регистрирал там, излязъл е и повече не се е връщал. Къде е?

— Крие се. Бернардин има някаква идея, но тя се пръсна като балон в лицето му. Мислеше, че може да се добере тихичко до Борн, като разпространи в полицията номера на колата под наем, но той не я е взел от гаража и двамата смятаме, че няма да го направи. Вече не се доверява никому, дори и на мен, и мисля, че е напълно прав, като имам предвид миналото му.

Очите на Холанд бяха студени и гневни.

— Надявам се, че не ме лъжеш, а, Конклин?

— Защо ще те лъжа в такъв момент за такъв човек?

— Това не е отговор, а въпрос.

— Тогава отговорът е не — не те лъжа. Не знам къде е. Което беше истина.

— Значи смяташ, че не трябва да правим нищо.

— Защото нищо не можем и да направим. Той ще ми се обади — рано или късно.

— Представяш ли си какво ще каже сенатската комисия след няколко седмици или месеци, когато всичко изскочи наяве, а то няма причини да не изскочи? Изпращаме тайно в Париж един човек, известен като Джейсън Борн, толкова близо до Брюксел, колкото е Ню Йорк до Чикаго…

— Мисля, че е по-близо.

— Благодаря за поправката… Знаменитият главнокомандващ на НАТО е убит, като въпросният Джейсън Борн поема отговорността за това, а ние не обелваме пред никого нито дума! Господи, сигурно ще ме пратят да чистя клозетите на някой влекач!

— Но той не го е убил.

— Ти го знаеш и аз го знам, но като говорим за неговото минало, веднага щом бъдат извадени клиничните документи, ще изскочи въпросът за едно умствено заболяване.

— То се нарича амнезия и няма нищо общо с насилието.

— По дяволите, това е още по-лошо. Той не помни какво върши.

Конклин стисна бастуна си. Очите му шареха напрегнато.

— Не давам пет пари за това как изглеждат нещата. Смятам, че остава някаква празнина. Моят инстинкт ми казва, че убийството на Тигартън е свързано с „Медуза“. По някакъв начин някъде жиците са се преплели. Някакво съобщение е било заловено и в плана на играта е направено отклонение за отвличане на вниманието.

— Смятам, че говоря английски и че този език ми е ясен толкова, колкото и на теб — каза Холанд, — но точно сега не те разбирам.

— Няма нищо за разбиране, никаква аритметика, никаква прогресия. Не знам защо… но смятам, че това е „Медуза“.

— С твоите показания мога да арестувам Бъртън и да го призова пред Обединеното командване, а сигурно и Аткинсън в Лондон.

— Не, по-добре ги остави на спокойствие. Наблюдавайте ги, но не потопявайте гумените им лодчици, адмирале. Мухите ще кацнат на меда рано или късно, както при „оттеглянето“ на Суейн.

— И какво предлагаш?

— Това, което казах, като дойдох тук. Нищо. Това е игра на изчакване. — Алекс внезапно удари с бастун по масата. — Гадното му копеле! Това е „Медуза“!

Плешивият старец със сбръчкано лице се изправи бавно на крака от пейката в църквата „Светото причастие“ в Ноли-сюр-Сен в покрайнините на Париж. Стъпка след стъпка той се придвижи с мъка до втората изповедалня отляво. Дръпна черната завеса и коленичи пред черната решетка, покрита с черна тъкан. Краката го боляха ужасно.

— Ангелус Домини, чадо Божие — каза гласът иззад решетката. — Добре ли си?

— Много по-добре, благодарение на вашата щедрост, Монсеньор.

— Това ме радва, но ми трябва повече, както знаеш… Какво стана с Андерлехт? Какво ще ми каже моята обичана и добре платена армия? Кой предполагате, че е извършителят?

— Разпръснахме се и работихме непрестанно през последните осем часа, Монсеньор. Доколкото можахме да разберем, от Съединените щати са пристигнали двама души — така се предполага, тъй като са говорили само американски английски, и наели стая в един pension de famille 18 18 Семеен пансион (фр) — Б. пр. срещу ресторанта. Напуснали са зданието минути след убийството.