Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Господи!…

— Може би има някакъв изход, Ранди, и затова трябва да дойдеш при мен. Съвсем случайно съм отседнал в същия апартамент в „Риц“, в който беше ти, когато дойдох да те видя. Три-В. Чакам те да дойдеш до половин час и запомни — не съм особено търпелив с клиенти, които закъсняват, тъй като съм много зает човек. Между другото, таксата ми е двадесет хиляди долара на час, така че вземи пари със себе си, Ранди. Много пари. В брой.

„Готов съм“ — помисли Борн, като се изучаваше в огледалото, доволен от това, което видя. Бе прекарал последните три часа в подготовка за пътуването до Аржантьой, до един ресторант, наречен „Сърцето на войника“ — съобщителният център на „черната птица“ — Карлос Чакала. Хамелеона се бе облякъл подходящо за средата, в която се канеше да се потопи вече. Дрехите бяха прости, тялото и лицето му — още повече. За първото се бе наложило да направи едно пътешествие из магазините за стари дрехи и заложните къщи в Монмартр, където бе намерил овехтели панталони, още една риза от френската армия и също такава овехтяла малка бойна лента, която бе отличителен белег за ранен ветеран. Второто бе малко по-сложно и налагаше боядисване на косата, еднодневна брада и още една превръзка, този път около дясното му коляно, която бе толкова стегната, че не можеше да забрави за накуцването, бързо усвоено до съвършенство от него. Косата и веждите му бяха в червеникав цвят, който подхождаше на новата му среда — евтин хотел в Монпарнас, чиято рецепция налагаше възможно най-ограничен контакт с клиентелата.

Вратът му вече по-скоро го дразнеше, отколкото му пречеше. Или вече се приспособяваше към скованите ограничени движения, или процесът на оздравяване вършеше загадъчното си дело. И това ограничение в движенията му не беше в разрез със сегашния му вид. Всъщност, беше предимство. На един огорчен ранен ветеран, един отхвърлен син на Франция, би му било трудно да забрави двойната неподвижност на тялото си. Джейсън мушна автоматичния пистолет на Бернардин в джоба на панталона си, провери парите, ключовете на колата и калъфа на ловджийския нож, купен от магазин за спортни стоки и пристегнат с колан под ризата му, и закуцука към вратата на малката, отвратителна, потискаща стая. Следващата спирка бе при Капуцините и незабележимото пежо в подземния гараж. Беше готов.

Щом се озова на улицата, Джейсън разбра, че ще му се наложи да извърви пеш доста пресечки, докато намери стоянка за такси. Този превоз не бе характерен за тази част на Монпарнас… Както и вълнението, което забеляза около павилиона за вестници на втория ъгъл. Хората крещяха, много от тях размахваха ръце, стиснали вестници в юмруците си, а в гласовете им се долавяше гняв и ужас. Той забърза инстинктивно, приближи павилиона, хвърли монетите и сграбчи един вестник.

Дъхът му секна, щом се опита да потисне разтърсващите вълни, които се надигаха у него. Тигартън убит! Убиецът е Джейсън Борн! Джейсън Борн! Това беше лудост, безумие! Какво бе станало? Нима възкръсваха Хонконг и Макао? Нима загубваше остатъка от разсъдъка си? Дали сънуваше някакъв кошмар, толкова реален, като че ли бе навлязъл в измеренията му, и ужасът на този побъркан сън, фантазията на измислицата и импровизирания терор се бяха превърнали в реалност? Измъкна се от тълпата, пресече тротоара и се облегна на каменната стена на едно здание, като поемаше задъхано въздух. Сега вратът го болеше и Борн се опитваше отчаяно да се вкопчи в някаква разумна мисъл. Алекс! Телефон!

— Какво се е случило? — извика той в слушалката на Виена, Вирджиния.

— Ела на себе си и се успокой — каза Конклин с нисък, монотонен глас. — Слушай ме. Искам да знам точно къде си. Бернардин ще те вземе и ще те измъкне. Ще направи всичко необходимо и ще те качи на конкорда за Ню Йорк.

— Почакай… почакай!… Направил го е Чакала, нали?

— От това, което знаем, е ясно, че се касае за договор с някаква фракция от Бейрут, обявила свещена война. Твърдят, че убийството е тяхно. Личността на екзекутора няма значение. Това може да е истина, а може и да не е. Отначало не повярвах, не и след това, което стана с Десоул и Армбрустър. Но нещата май изглеждат правдоподобни. Тигартън вечно настояваше да бъдат изпратени сили на НАТО в Ливан и да бъде изравнен със земята всеки палестински анклав. Бил е заплашван и преди. Всичко се заключава в това, че за мен връзката с „Медуза“ е дяволско съвпадение. Но да отговоря на въпроса ти. Разбира се, че е бил Чакала.