Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Ти никога няма да ги получиш, Луис — каза привлекателният мъж на средна възраст, облечен в скъп камгарен костюм, седнал срещу своя домакин. — Те ще бъдат запечатани и откарани и ти не би могъл да се добереш до тях.

— Е, добре, господин Парк Авеню, Манхатън, но ние работим над този въпрос. Кажи ми — ей така, майтап да става, ако ги докопаме — каква стойност имат те за теб?

Гостът си позволи тънка аристократична усмивка.

— Може би колкото целия Детройт — отвърна той.

— Va bene! Харесваш ми, имаш чувство за хумор. — Мафиозът стана сериозен така внезапно, както беше развеселен, и дори придоби застрашителен вид. — Все още е в сила предложението ми за пет милиона за онзи герой Борн-Уеб, ясно ли е?

— При едно условие.

— Не обичам условията, господин адвокат. Никак не ги обичам.

— Можем да потърсим другиго. Не си единственият в града.

— Нека ти обясня нещо, синьор авокато. По много начини ние — всички ние , сме единствените в града. Не се бъркаме в ударите на другите фамилии, разбираш ли какво искам да ти кажа? Нашите съвети решиха, че ударите са твърде лична работа; те са свързани с омразата.

— Ще изслушаш ли условието? Мисля, че то ще ти хареса.

— Казвай.

— Бих желал да използваш друга дума…

— Хайде, давай.

— Ще получиш още два милиона долара, тъй като настояваме да се заемеш и с жената на Уеб и неговия приятел от правителството Конклин.

— Дадено, господин Парк Авеню, Манхатън.

— Добре. Сега да се върнем към останалата част от нашата работа.

— Искам да поговорим за евреина.

— Ще стигнем и до него…

— Сега.

— Моля те, не ми заповядвай — каза адвокатът от една от най-престижните фирми на Уолстрийт. — Наистина не можеш да си го позволиш, навлек такъв.

— Хей, farabutto 25 25 Мръсник (ит.) — Б. пр. ! Да не си посмял да ми говориш по този начин!

— Ще говоря както си искам… На външен вид и според поведението на преговорите изглеждащ доста мъжествен, истинско мъжко момче. — Адвокатът свали спокойно крак от коляното си и отново го преметна. — Но отвътре нещата са доста различни, а? Имаш меко сърце, или може би трябва да кажа твърди слабини по отношение на хубавите млади мъже.

— Silenzio! 26 26 Млъкни! (ит.) — Б. пр. — Италианецът скочи от кушетката.

— Нямам никакво желание да се възползвам от информацията, с която разполагам. От друга страна, не смятам, че Гей Рийте са много нависоко в Коза Ностра, а?

— Ти, кучи сине!

— Знаеш ли, когато бях млад армейски адвокат в Сайгон, трябваше да защитавам един лейтенант от кариерата, хванат на flagrrante delicato 27 27 Местопрестъплението в деликатно положение (ит.) — Б. пр. с едно виетнамско момче — очевидно мъжка проститутка. Чрез правни маневри и използвайки двусмислени фрази от военния кодекс, касаещи цивилните, аз го спасих от позорно уволнение, но беше очевидно, че той трябва да напусне. За жалост, никога не бе работил нищо друго. Застреля се два часа след решението на съда. Разбираш ли, беше станал парий, унижен пред равните нему, и не можа да го понесе.

— Хайде, върни се на въпроса за работата — каза с нисък и равен, изпълнен с омраза глас капо супремо на име Луис.

— Благодаря ти… Първо, на масата във фоайето оставих един плик. В него е заплащането за трагичната случка с Армбрустър в Джорджтаун и също толкова трагичното убийство на Тигартън в Брюксел.

— Според евреина — доктор по главите — прекъсна го мафиозът, — те знаят за още двама. Един посланик в Лондон и онзи адмирал от Обединеното командване. Ще прибавиш ли още към сумата?

— Може би по-късно, не сега. И двамата знаят твърде малко и съвсем нищо за финансовите ни операции. Бъртън смята, че всъщност сме свръхконсервативно лоби от ветерани, родило се от виетнамския позор, а неговите патриотични чувства са много силни. Аткинсън е един богат дилетант. Прави това, което му се каже, но не знае защо, нито с кого си има работа. Готов е на всичко, за да се задържи на мястото си. Единствената му връзка бе Тигартън… Конклин направи мръсен удар при Суейн, Армбрустър, Тигартън и, разбира се, Десоул, но другите двама са само параван, доста уважаван параван. Просто се чудя как можа да се случи.

— Когато разбера — а аз ще разбера, ще ти го разкажа, при това гратис.

— О? — адвокатът повдигна вежди: — И как?

— Ще го постигна. Какво остава?

— Две неща, и двете жизненоважни, като първото ще ти го кажа гратис. Освободи се от сегашния си приятел. Появява се на места, на които не би трябвало да го виждат, и пръска пари като някой евтин гангстер. Разбрахме, че се хвали с връзките си на разни високи места. Не знам още какво разправя, какво знае и какво е успял да подразбере, но това ни безпокои. Мисля, че би трябвало да безпокои и теб.