Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Il prostituto! 28 28 Проститутка такава! (ит.) — Б. пр. — изрева Луис и удари с юмрук по облегалката на кушетката. — Il pinguino! 29 29 Пингвин! (ит.) — Б. пр. Мъртъв е!

— Приемам благодарността ти. Другият въпрос е много по-важен, поне за нас. Къщата на Суейн в Манасас. От офиса му е изчезнала една книга — ежедневник. Адвокатът на Суейн от Манасас — нашият адвокат от Манасас, не е могъл да я намери. Била е на лавицата, подвързията й е еднаква с тези на останалите книги от редицата — цялата редица върху лавицата. Човек би трябвало да знае точно коя да вземе.

— И какво искаш от мен?

— Градинарят е бил твой човек. Бил е поставен на това място, за да свърши работата си, и е разполагал с един-единствен сигурен номер, а именно този на Десоул.

— Е, и?

— За да свърши работата си и да монтира автентично самоубийство е трябвало да изучи всяка стъпка на Суейн. Ти самият ми обясни това, когато обяви безбожната си такса. Не е трудно да си представим как твоят човек е надзъртал през прозореца и е наблюдавал Суейн в кабинета му — мястото, където е трябвало да приключи живота си. Постепенно е разбрал, че генералът взема точно определена книга от лавицата, записва нещо в нея и я връща на същото място. Това трябва да го е заинтригувало. Разбрал е, че тази книга е ценна. Защо тогава да не я вземе? Аз бих го направил, ти също. Къде е тя?

Мафиозът се изправи бавно на крака, като гледаше заплашително.

— Слушай ме, авокато, ти разправяш много завързани приказки, които намекват за някои изводи, но ние не сме намирали никаква такава книга и ще ти обясня как мога да го докажа! Ако някъде имаше нещо написано, което би ти припарило под задника, аз щях да ти го натикам веднага в лицето, capisce?

— В това има логика — каза добре облеченият адвокат, като отново свали крак от коляното си и пак го преметна. Изпълненият с негодувание капо се върна навъсен на кушетката. — Фланаган — добави адвокатът от Уолстрийт. — Естествено… разбира се, че е Фланаган . Той и онази мръсница фризьорката гледат без съмнение да се подсигурят, за да ни изнудват при пазарлъка. Всъщност, сега се чувствам успокоен. Не биха могли да я използват, без да се издадат. Приеми извиненията ми, Луис.

— Свърши ли?

— Смятам, че да.

— А сега — психиатърът евреин. Както вече казах, той е златна мина.

— Мисля, че без досиетата на пациентите му е доста под двадесет и четири карата.

— Тогава грешиш — възрази Луис. — Както казах на Армбрустър, преди да се превърне в нова голяма пречка за теб, ние също имаме лекари. Специалисти по всички медицински работи, включително и по онова, което те наричат моторни реакции и, как беше — „отприщване на мисловното припомняне под състояние на външен контрол“ — това съм го запомнил специално. То е един напълно различен начин да пръснеш мозъка на някого, само че без кръв. Ще преместим евреина на едно място в Пенсилвания, нещо като частна клиника, в която отиват само най-богатите, за да се оправят, ако разбираш какво искам да кажа.

— Мисля, че да. Модерно медицинско оборудване, изключително добър персонал, добре охраняван парк.

— Да, всичко ти е ясно. Според моите специалисти — нарочно използвах думата „мои“, ако добре ме слушаш, по предварителен график на всеки четири или пет дни новият пациент се изпраща „на луната“ — изразът е техен, не мой. Между сеансите с него се отнасят наистина добре. Храни се с необходимите неутерминти или както там се казват, прави съответните упражнения, спи много и всякакви такива работи… И всеки път, щом го боцнат, умът му е съвсем бистър и той пуска име след име, име след име. При всяко име те започват проба — така го наричат, получават късчета и парчета информация, която е достатъчна, за да изкара акъла на тази лазаня, щом го потърсим. Нали разбираш, времената са тежки, изпълнени със стрес, а този лекар евреин се занимава с някои от най-тлъстите котараци във Вашингтон — ви извън правителството. Как ти се струва това, господин Адвокат?

— Наистина изключително — отговори бавно гостът, като гледаше внимателно капо супремо . — Разбира се, че досиетата му биха били безкрайно интересни.

— Да, така е, и както ти казах, ние работим по това, но ще е необходимо време. И ще започнем сега, immediato 30 30 Незабавно (ит.) — Б. пр. . Той ще бъде тук, в Пенсилвания, след няколко часа. Искаш ли да сключим сделка? Ти и аз?

— За какво? За нещо, което нямаш и което може би никога няма да имаш?

— Хей, слушай, за кого ме смяташ?