Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— А кралският губернатор?

— Той е просто един педераст.

— Хенри знае ли това?

— Разбира се. Прие да стане генерал-майор не заради внушителна външност, шкембето и така нататък. Той е не само добър войник, а и отличен администратор. Отговаря за доста неща на островите.

— И си сигурен, че не е разговарял с губернатора.

— Каза ми, че ще ме уведоми преди да потърси надутия идиот, и аз му вярвам.

— Искрено се надявам, че си прав, защото този надут идиот е връзката на Чакала в Монсера.

— Какво? Не мога да повярвам !

— Истина е. Потвърдено e.

— Направо е неправдоподобно.

— Не е. Това e стилът на Чакала. Търси уязвимост и я наема, купува я. Много са малко хората от третата възраст, които да не може да купи.

Удивен, Сен Жак отиде безцелно до балконските врати, като се опитваше да приеме неприемливото.

— Предполагам, че този факт дава отговор на един въпрос, който мнозина от нас си задават. Защо е тук, след като има брат, който заема висок пост в Министерството на външните работи и е доста близък с премиера? Защо е бил изпратен тук на неговата възраст или по-скоро — защо е приел? Логично е да се помисли, че не би се съгласил на нещо по-долу от Бермуда или Британска Вирджиния. Плимут може да бъде междинно стъпало, а не крайно назначение.

— Бил е заточен, Джони. Може би Карлос отдавна е разбрал защо, и губернаторът е попаднал в списъка му. Чакала прави това от години. Повечето хора четат вестници, книги и списания за развлечение; Чакала прочита внимателно томове задълбочени доклади, които успява да изрови от всички възможни източници, и е успял да се докопа до повече неща от ЦРУ, КГБ, Интерпол и редица други служби — неща, за които те дори не са и помисляли… Откакто се върнах от Блакбърн, хидропланите направиха три или четири курса. Кой беше на тях?

— Пилотите — отговори Сен Жак и се обърна. — Вече ти казах, че те само откарваха хора оттук и че с тях не е пристигнал никой.

— Да, каза ми. Ти наблюдаваше ли?

— Какво?

— Всеки самолет при пристигането му.

— Хей, човече! Та ти искаше от мен още толкова много неща.

— А какво ще кажеш за двамата черни командоси? Онези, на които вярваш толкова много?

— Но, за Бога, те проверяваха и разпределяха останалите хора от охраната.

— Тогава всъщност не знаем дали някой не е пристигнал, нали? Би могъл да скочи във водата оттатък понтонните мостове, докато самолетите прелитат бавно над рифовете — може би някъде преди пясъчния нанос.

— За Бога, Дейвид, познавам тези пилоти от години. Не биха позволили да се случи нищо подобно. В никакъв случай!

— Искаш да кажеш, че това е невероятно за теб.

— Гарантирам.

— Както и свръзката на Чакала в Монсера. Кралският губернатор.

Собственикът на Транкуилити Ин изгледа зет си.

— В какъв свят живееш?

— В такъв, че съжалявам, че ти стана част от него. Но след като това е вече факт, ще играеш по неговите правила — по моите правила.

Някаква точица, някакво проблясване — една безкрайно малка чертичка тъмночервена светлина в тъмнината вън! Инфрачервена! Борн се хвърли с протегнати ръце върху Сен Жак и го събори на земята далеч от балконските врати.

— Не стой тук! — изрева Джейсън, докато двамата бяха на пода.

Последваха три изплющявания, които разцепиха въздуха над тях и куршумите издумкаха в стените на вилата.

— Какво, по дяволите…

— Той е там отвън и иска аз да разбера това! — каза Борн и избута зет си под ниския корниз, като пълзеше покрай него. Бръкна в джоба на сакото си. — Знае кой си и ще се постарае да станеш първата му жертва. Ясно му е, че това ще ме разяри, защото си брат на Мари — ти си от семейството , а именно това преследва той. Моето семейство.

— Божичко! Какво ще правим ?

— Въпросът засяга мен ! — отвърна Джейсън и извади втората ракета от джоба си. — Ще му изпратя съобщение. Съобщение, което ще му каже защо съм жив и защо ще остана жив, след като той бъде мъртъв. Не мърдай оттам!

Борн извади запалката от десния си джоб и подпали ракетата. Притича покрай балконските врати и хвърли в тъмнината навън съскащата ослепителна пръчка. Последваха две изплющявания, куршумите рикошираха от покрития с плочи таван и разбиха огледалото върху тоалетката.

— Пистолетът му е МАК-10 със заглушител — каза Делта от „Медуза“ и се свлече по стената, сграбчил пламтящия си врат. — Трябва да изляза оттук!

— Дейвид, но ти си ранен!

— Знам това прекрасно.