Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Какво ще кажете за превръзка с еластичен бинт? Тя е по-разтеглива.

— Прекалено за рана на шията. Ще забравяте, че я имате.

— Обещавам ви, че няма.

— Много сте забавен.

— Не ми е никак до забавления.

— Става въпрос за врата ви.

— Именно. Можеш ли да ми намериш такава, Джони?

— Докторе? — Сен Жак погледна лекаря.

— Мисля, че не можем да му попречим.

— Ще изпратя някого до специализирания магазин.

— Извинявайте, докторе — каза Борн, щом братът на Мари отиде до телефона, — но искам да задам на Джони няколко въпроса и не съм сигурен, че бихте желали да ги чуете.

— Вече чух повече, отколкото трябва. Ще изчакам в другата стая.

Лекарят отиде до вратата и излезе.

Докато Сен Жак разговаряше по телефона, Джейсън се раздвижи из стаята, като вдигаше и сваляше ръце и разтърсваше китките си, за да провери двигателните си способности. Клекна и се изправи четири пъти един след друг, като всяко следващо движение беше по-бързо от предишното. Трябва да бъде готов — трябва !

— Причард ще отвори магазина и ще дойде тук след десетина минути — каза зет му и остави слушалката. — Ще донесе няколко размера.

— Благодаря ти. — Борн спря да се движи. — Кой беше човекът, когото застрелях, Джони? Падна през завесата, но не видях кой е.

— Някой, когото не познавам, макар да смятах, че знам всеки бял човек на тези острови, който може да си позволи да носи скъп костюм. Вероятно е турист, пристигнал с определена задача… поставена му от Чакала. Естествено, у него нямаше никакви документи за самоличност. Хенри го изпрати за Монсера.

— Колко души тук знаят какво става?

— Като изключим персонала, има само четиринадесет гости и никой от тях няма никаква представа за събитията. Запечатах параклиса, като обясних, че е бил повреден от бурята. Що се касае за тези, които са научили нещо — като доктора и двете момчета от Торонто, те не знаят цялата история, а само отделни части от нея и при това са мои приятели. Имам им вяра. Останалите почти са се удавили в местния ром.

— А изстрелите от параклиса?

— А най-шумната и отвратителна метал-група на тези острови? Освен това ти беше на около триста метра навътре в гората… Слушай, Дейвид, почти всички си заминаха, освен най-твърдоглавите, които нямаше да останат, ако не бяха мои стари приятели от Канада, и сега ми показват лоялността си, а също и няколко приходящи работници, които възнамеряват да заминат на почивка в Техеран. Това, което мога да ти кажа, е, че барът върти страхотен оборот.

— Прилича ми на някаква мистична игра — промърмори Борн, изпъна отново внимателно врата си и погледна към тавана. — Силуети, които изпълняват несвързани действия на насилие зад бели екрани; нещата нямат никакъв смисъл, всичко е както би желал да бъде.

— Малко ми е трудно да те разбера, професоре. Какво искаш да кажеш?

— Терористите не се раждат, Джони, те се създават. Обучават се в специални курсове, които няма да намериш в нито един университетски справочник. Като оставим настрана причините защо са това, което са, които може да са най-различни — от съвсем оправдателни до психопатичната мегаломания на един Чакал, нещата продължават, защото те разиграват свои собствени игри.

— И? — Сен Жак се намръщи озадачен.

— И ти продължаваш да контролираш твоите играчи, като им казваш какво да правят, но не и защо.

— Именно това вършим ние тук, а също и Хенри из водите около Транкуилити.

— Така ли смяташ?

— Да, по дяволите.

— И аз мислех като теб, но се оказа, че греша. Надцених едно голямо и умно дете, което изпълняваше простата си, но безопасна работа. И подцених един кротък, изплашен свещеник, продал се за тридесет сребърника.

— Не разбирам за какво говориш.

— Ишмаел и брат Самюъл. Вероятно свещеникът е присъствал на изтезанието на детето чрез очите на Великия инквизитор Торкемада.

— На кого?

— Въпросът е в това, че ние всъщност не познаваме играчите. Например момчетата от охраната, които ти доведе при параклиса…

— Не съм глупак, Дейвид — запротестира Сен Жак. — Когато ни се обади да обградим сградата, аз си позволих едно малко своеволие и избрах двама души — единствените, които бих избрал, като си представих, че две узи ще заместят липсата на един човек за четвъртата посока. Те са основните момчета, на които разчитам, и са бивши командоси. Отговарят за безопасността като цяло тук и с Хенри им имаме пълна вяра.

— Хенри? Добър човек е, нали?

— Понякога е досаден, но е най-добрият на островите.