Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Това е вече история. Какво общо има тя с твоя план?

— Това, че ни дава начин да заставим Чакала да тръгне след мен , да се срещне с мен . Сега. Тази нощ.

— Как?

— Като се разхождам наоколо съвсем открито, така че да ме видят неговите търсачи или самият той и да ме чуят.

— Защо смяташ, че това ще го накара да се покаже?

— Защото няма да бъда със сестрата, определена ми от него. Ще бъда с друга, която той не познава, с друга, която няма причини да ме убие.

Борн отново погледна мълчаливо стария французин.

— Стръв — каза той накрая.

— Толкова примамлива и предизвикателна, че тя ще породи у него ярост, която ще стихне едва когато стръвта стане негова собственост. Едва когато ме има в ръцете си, за да ми зададе няколко въпроса… Разбирате ли, аз съм особено важен за него, по-точно смъртта ми е особено важна и всичко трябва да става точно в момента, определен от него. Прецизността е неговото diction, как се казва на английски?

— Предполагам — негово олицетворение, негов метод на работа.

— И така е оцелял и е извлякъл максималното от повечето си убийства, а с годините всяко едно от тях е потвърждавало репутацията му на sassin suprême 11 11 Най-великият убиец (фр.) — Б. пр. . Докато не пристигнал от Далечния изток някакъв човек на име Джейсън Борн и оттогава вече нищо не било както преди. Но вие знаете всичко това…

— То не ме интересува — прекъсна го Джейсън. — „Точният момент“. Продължавай.

— След като ме премахне, той ще може да разкрие кой всъщност е бил Жан Пиер Фонтен. Един измамник, негов измамник, негово създание, инструмент на смъртта, капан за Джейсън Борн. Какъв триумф за него!… Но не може да го направи, докато съм жив. Просто ще бъде твърде неудобно — знам много, прекалено много неща за моите колеги от каналите на Париж. Не, аз трябва да умра, за да бъде пълен триумфът му.

— Но в такъв случай той ще те убие, щом те види.

— Не и преди да получи отговорите, които са му необходими, мосю. Къде е неговата сестра-убийца? Какво е станало с нея? Дали Хамелеона я е намерил? Дали я е привлякъл на своя страна, или я е премахнал? Или пък е била хваната от английските власти? Може би пътува към Лондон, за да бъде предадена на Интерпол? Толкова много въпроси… Не, той няма да ме убие, докато не узнае това, което иска. Може би ще са му необходими само минути, но аз вярвам, че доста преди това вие ще сте някъде наблизо и ще се погрижите да оцелея.

— А сестрата? Който и да изпълнява нейната роля, ще бъде застрелян.

— Не, съвсем не. Още при първия признак за контакт ще й заповядам разгневен да се махне, да изчезне от погледа ми. Докато се разхождам с нея, ще се жалвам от отсъствието на моята скъпа нова приятелка, този ангел на милосърдието, която полага такива прекрасни грижи за моята съпруга. И гласно ще се чудя какво ли е станало с нея, къде ли е отишла, защо ли не съм я виждал цял ден? Естествено, ще скрия някъде в себе си радиостанцията и разбира се — включена. Където и да ме вземат — сигурен съм, че някой от хората на Карлос ще установи контакт, аз ще започна да питам с безсилен старчески глас къде ли ме водят, защо отиваме там… И вие ще ни последвате, надявам се искрено — с все сила. Ако го направите, ще имате Чакала.

Борн отиде с изправена глава и вдървен врат до бюрото на Сен Жак и седна открая му.

— Твоят приятел — съдията Брендън, или как му беше името, е прав…

— Префонтен. Макар че Фонтен не е истинското ми име, с него решихме, че имаме еднаква фамилия. Когато през осемнадесети век първите елзасци и лотарингци тръгнали с Лафайет за Америка, те прибавили едно „пре“, за да се различават от онези Фонтен, които се пръснали из цяла Франция.

— Той ли ти го каза?

— Брендън е много ярка личност. Някога е бил уважаван съдия.

— Лафайет е дошъл от Елзас и Лотарингия?

— Не знам, мосю. Никога не съм бил там.

— Той е забележителен човек… И е прав, що се касае до въпроса, по който говорехме. Планът ти има много достойнства, но също така съдържа и значителен риск. И ако трябва да бъда честен с теб, Фонтен, въобще не ми пука за опасността, на която се излагаш, нито за сестрата, която и да е тя… Искам Чакала и ако за това трябва да се заплати с твоя живот или живота на една жена, която не познавам, то въобще не ме вълнува. Трябва да го знаеш.

Старият французин изгледа Джейсън с весели, навлажнени очи и тихо се изсмя.

— Вие сте толкова прозрачно противоречие. Джейсън Борн никога не би казал това, което току-що заявихте. Щеше да запази мълчание, да приеме предложението ми без коментар, но в себе си щеше да отчете предимствата му. Обаче съпругът на госпожа Уеб иска да има право на глас. Той възразява и иска да бъде чут. — Изведнъж Фонтен заговори остро. — Освободете се от него, мосю Борн. Той няма да ме защити и няма да донесе смъртта на Чакала. Изгонете го.