Робърт Лъдлъм - Ултиматумът на Борн

— Вече си е отишъл. Уверявам те, вече си е отишъл. — Хамелеона скочи от бюрото. Вратът му беше вцепенен от болка. — Да започваме.

Метал-съставът продължаваше оглушителното си изстъпление, но сега ограничено в пределите на стъкленото фоайе и трапезарията, съседна на него. Високоговорителите из околността бяха свалени по нареждане на Сен Жак. Собственикът на Транкуилити Ин бе съпроводен от свободната вила до хотела от двамата бивши командоси, нарамили автомати узи, и от канадския лекар и неспирно дърдорещият господин Причард. Помощник-ръководителят бе инструктиран да се върне на рецепцията и да не казва нищо за нещата, на които бе станал свидетел през последния час.

— Абсолютно нищо, сър. Ако ме попитат, разговарял съм по телефона с властите в Монсера.

— Относно какво? — рязко попита Сен Жак.

— Ами, мислех…

— Не мисли. Проверявал си прислугата в западната част, това е всичко.

— Да, сър.

Смиреният Причард тръгна към вратата на кабинета, отворена преди секунди от безименния канадски лекар.

— Съмнявам се, че би имало някакво значение какво ще каже той — изкоментира лекарят, след като помощник-ръководителят излезе. — Долу е истински зоопарк. Съчетанието между събитията от миналата нощ, силното слънце днес и голямото количество алкохол тази вечер ще ги накара утре заран да не изпитват силно чувство на вина. Съпругата ми смята, че твоят метеоролог няма да има кой знае колко за казване, Джон.

— О!

— В него живеят няколко личности и дори когато е наполовина наясно със себе си, останалите пет не са достатъчно трезви, за да го слушат.

— Най-добре ще е да сляза долу. Можем да превърнем забавата в малък карнавал. Ще спестя на Скоти десетте хиляди долара и колкото повече успея да отвлека вниманието им, толкова по-добре. Ще поговоря със състава и хората на бара и веднага се връщам.

— Може и да не сме тук — каза Борн, докато зет му отиваше към вратата.

От банята на Сен Жак излезе млада, стройна чернокожа жена в пълно сестринско одеяние. Щом я видя, Фонтен се приближи до нея.

— Много добре, детето ми, изглеждаш прекрасно — каза французинът. — Сега запомни. Докато се разхождаме и разговаряме, аз ще ти държа ръката. Но щом започна да викам да ме оставиш сам, ще го направиш, разбра ли?

— Да, сър. Ще се отдалеча ядосана, задето сте толкова нелюбезен.

— Точно така. Няма от какво да се страхуваш, всичко е само игра. Искаме да поговорим с някой, който е много стеснителен.

— Как е вратът ви? — попита лекарят. Той гледаше към Джейсън, но не можеше да види превръзката под яката на ризата.

— Наред e — отговори Борн.

— Дайте да го погледна — предложи канадецът и пристъпи към него.

— Благодаря, докторе, но не сега. Предлагам ви да слезете долу и да се присъедините към съпругата си.

— Да. Мислех, че ще го направите, но може ли набързо да ви кажа нещо?

— Съвсем набързо.

— Аз съм лекар и ми се е налагало да върша неща, които не са ми харесвали, и съм убеден, че това тук попада в тази категория. Но щом си помисля за онзи младеж и това, което му сториха…

— Моля ви — прекъсна го Джейсън.

— Да, да, разбирам. Въпреки всичко, аз съм тук и искам да го знаете, в случай, че ви потрябвам… Не се гордея особено с предишните си изявления. Видях каквото съм видял, имам име и определено желая да дам показания пред съда. С други думи, вече ще ви сътруднича с охота.

— Няма да има съд, докторе, нито даване на показания.

— Така ли? Но тук станаха страхотни криминални престъпления!

— Знаем, че е така — прекъсна го Борн. — Оценяваме помощта ви, но повече нищо не ви засяга.

— Разбирам — каза докторът, като гледаше сериозно Джейсън. — Тогава си тръгвам. — Канадецът отиде до вратата и се обърна. — По-добре щеше да е, ако ми бяхте позволили да погледна врата ви. Ако все още имате врат.

Лекарят излезе и Борн заговори на Фонтен.

— Готови ли сме?

— Готови сме — отговори французинът, усмихващ се на огромната, внушителна, съвсем озадачена млада чернокожа жена. — Какво ще правиш с всички тези пари, които ще спечелиш тази вечер, скъпа?

Момичето се изкиска срамежливо. Широката й усмивка бе озарена от белите зъби.

— Имам добър приятел. Ще му купя прекрасен подарък.

— Това е чудесно. Как се казва приятелят ти?

— Ишмаел, сър.

— Да вървим — каза твърдо Джейсън.

Организацията на плана беше лесна и, подобно на повечето добри стратегии, независимо колко сложни са, той беше прост за изпълнение. Разходката на стария Фонтен из околностите на Транкуилити Ин бе по точно определен маршрут. В началото на бавната и мъчителна обиколка Фонтен и младата жена се върнаха във вилата му, за да види той, както можеше да се предположи, болната си съпруга преди задължителната му вечерна разходка със здравословна цел. Движеха се по осветената главна пътека, като от време на време прекосяваха поляните под светлините на прожекторите, но постоянно в полезрението на наблюдаващите ги. Един стар, капризен човек, който тръгваше накъдето му хрумне, за голяма досада на придружителката му. Те представляваха позната гледка — немощният, сприхав, седемдесетгодишен старец, укоряващ своя пазач.