Джон Гришам - Обжалването

Оперативните агенти работеха за Рон Фиск, макар че той никога нямаше да разбере за дейността им. Подозренията щяха да възникнат след преброяването на гласовете, когато станеше ясно, че Фиск е получил смайващо много гласове в избирателните райони с предимно чернокожо население. Тони обаче щеше да го увери, че просто е имало достатъчно умни хора, които са се ориентирали правилно.

На 4 ноември две трети от регистрираните гласоподаватели в южния избирателен район отидоха да гласуват.

Когато в 7:00 ч. вечерта урните затвориха, Шийла Маккарти отиде с колата си направо в казино „Ривиера“ в Билокси, където нейните доброволци се подготвяха да празнуват. Не бяха допуснати представители на медиите. Първите резултати сочеха, че Маккарти е спечелила в родния си окръг Харисън, където за нея бяха гласували 55 процента от гласоподавателите.

Когато Нат Лестър видя тази цифра в предизборния щаб в Джаксън, той веднага осъзна, че това е краят. Фиск беше успял да спечели почти половината гласове в най-пасивния окръг в целия избирателен район. Скоро щеше да стане много по-лошо.

Рон и Дорийн ядяха пица в претъпкания предизборен щаб в центъра на Брукхейвън. В момента от другата страна на улицата преброяваха гласовете от окръг Линкълн. Когато дойде новината, че неговите съседи масово са отишли до урните и са му осигурили 75 процента от гласовете, започнаха да празнуват. В съседния окръг Пайк Фиск спечели 64 процента.

Когато се разбра, че Шийла е изгубила в окръг Ханкок, на крайбрежието на Мексиканския залив, вечерта й отиде по дяволите — както и кариерата й във Върховния съд. В рамките на следващите десет минути тя загуби последователно в окръг Форест (с главен град Хатисбърг), окръг Джоунс (с главен град Лоръл) и окръг Адамс (с главен град Начес).

До 11:00 ч. вечерта пристигнаха резултатите от всички избирателни секции. Рон Фиск категорично беше спечелил изборите с 53 процента от всички гласове. Шийла Маккарти беше получила 44 процента, а Клийт Коули имаше толкова яростни симпатизанти, че за него бяха гласували 3 процента, въпреки че се беше отказал. Победата на Фиск беше почти пълна — беше загубил само в окръг Харисън и в окръг Стоун.

Беше успял да победи Маккарти дори в окръг „Тумор“, макар и не в четирите избирателни секции, които попадаха в град Баумор. Но в селскостопанските райони, където свещениците от Братството не спираха да орат духовните ниви на паството си от амвона, Рон Фиск беше спечелил почти 80 процента.

Мери Грейс се разплака, когато видя окончателните резултати от окръг Кеъри: за Фиск бяха гласували 2238 души, за Маккарти 1870, а за Коули — 55.

Единствената добра новина беше, че съдия Томас Харисън беше успял да запази поста си, макар и на косъм.

През следващата седмица прахът постепенно се слегна. Шийла Маккарти даде няколко интервюта, в които демонстрира, че може да губи със стил. Но все пак не се сдържа да не каже и следното: „Ще бъде интересно да видим колко пари е събрал и похарчил мистър Фиск.“

Съдия Джими Макълуейн не беше толкова дискретен. В няколко статии цитираха следното му изказване: „Нямам особено желание да работя заедно с човек, платил три милиона долара, за да получи място във Върховния съд.“

Когато все пак излязоха финансовите отчети, прогнозата за три милиона долара се оказа доста оптимистична. В действителност, предизборната кампания на Рон Фиск беше струвала общо 4,1 милиона долара, от които зашеметяващите 2,9 милиона бяха събрани само през октомври. Деветдесет и един процента от тези пари бяха пристигнали от източници извън щата Мисисипи. В отчета не бяха записани даренията или плащанията към организации като „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжие. Рон Фиск подписа отчета, както се изискваше по закон, но имаше много въпроси за финансирането. Той притисна Тони да му каже с какви методи е събирал парите и когато получи твърде мъгляви отговори, двамата си размениха остри думи. Фиск обвини Закари, че е укрил средства, като се е възползвал от неопитността му. Тони ядосано отговори, че на Фиск поначало е било обещано безгранично финансиране и не е честно да се оплаква, че го е получил.

— Трябва да ми благодариш, а не да мрънкаш! — извика той.

Караха се дълго и ожесточено, но съвсем скоро щеше да се наложи да се помирят, за да отговорят на неминуемата атака в медиите.

Предизборната кампания на Шийла Маккарти беше набрала 1,9 милиона долара, които бяха похарчени до последния цент. Заемът от 500 хиляди долара, гарантиран от Уили Бентън и подписан от дванайсетте директори на адвокатската организация, щеше да се изплаща с години.