Джон Гришам - Обжалването

След като излязоха окончателните резултати, в медиите се разрази истинска буря. Цял екип от разследващи журналисти от „Клариън-Леджър“ се зае да проучва Тони Закари, „Съдебно бъдеще“, Рон Фиск и много от спонсорите извън щата Мисисипи, които бяха изпратили чекове за по 5000 долара. Бизнес групировките и адвокатите си размениха остри думи в медиите. Уводните статии яростно настояваха за промяна. „Съдебни жертви за истината“, „Жертвите отвръщат на удара“ и Организацията на собствениците на оръжия бяха притиснати да разкрият подробности — като имената на членовете си и общите суми, похарчени за кампанията. Но искането беше посрещнато със силна съпротива от адвокатите във Вашингтон с богат опит в изборите.

Бари Райнхарт проследи всичко това от луксозния си офис в Бока Ратоун. Подобни изпълнения след изборите бяха правило, а не изключение. Победените винаги пищяха, че не е било честно. Но след няколко месеца съдия Фиск вече щеше да седи във Върховния съд и повечето хора щяха да са забравили за кампанията, която го беше издигнала дотам.

Бари продължаваше напред, като вече преговаряше с други потенциални клиенти. Апелативен съдия в щата Илинойс от години гласуваше против застрахователната индустрия и беше дошъл моментът да го извадят от играта. Засега не успяваха да се споразумеят за хонорара на Бари, който драматично се беше повишил след победата на Рон Фиск.

От общо 8 милиона долара, преведени по различни пътища от Карл Трюдо към Бари и подчинените му „звена“, почти 7 милиона бяха все още скрити и непокътнати.

А Бари продължаваше да благодари на Бог за демокрацията по няколко пъти на ден. „Нека хората да гласуват!“

Рон Фиск положи клетва като съдия във Върховния съд на щата Мисисипи през първата седмица на януари. Церемонията беше кратка и спокойна и на нея присъстваха Дорийн, трите им деца, няколко приятели от Брукхейвън, Тони Закари, останалите осем членове на Върховния съд и няколко служители. Председателят, най-старшият във Върховния съд, държа кратка приветствена реч, а после всички пиха пунш и ядоха сладкиши. Съдия Джими Макълуейн пропусна веселата част и се върна в офиса си. Не очакваше да хареса Рон Фиск и поне засега новият съдия напълно оправдаваше очакванията му. Фиск бе допуснал сериозна грешка още в началото, като бе уволнил наведнъж всички помощници и секретарката на Шийла, без дори да си направи труда да се запознае с тях. После бе направил втора грешка, като още в началото на декември бе започнал да тормози председателя да му покаже графика на Върховния съд, за да се запознае с предстоящите дела. Фиск беше само на четирийсет, много по-млад от всички останали върховни съдии, и досадният му ентусиазъм вече беше успял да изнерви бъдещите му колеги.

С полагането на клетвата Фиск получи правото да участва във всички дела, по които Върховният съд все още не беше взел решение, независимо от колко време се занимаваха с тях. Той се хвърли в работата и скоро започна да остава до късно в офиса. Десет дни, след като пристигна, вече беше гласувал — като част от мнозинството от седем гласа (включително Макълуейн) — за отхвърляне на съдебното решение едно дело да не се гледа в окръг Десото. После гласува отново „против“, като част от малцинството от три гласа, по един териториален спор в окръг Пърл Ривър. И в двата случая просто гласува, без коментар.

Съдията има право на писмено становище по всяко дело, независимо дали се присъединява към общото решение на Върховния съд, или не е съгласен с него. Рон нямаше търпение да напише нещо, но засега мъдро се въздържаше. Не биваше да прибързва.

Жителите на щата Мисисипи усетиха първите действия на новия Върховен съд от ерата след Маккарти още в края на януари. Беше във връзка с делото на осемдесетгодишна жена, болна от Алцхаймер, която беше открита под леглото си в старчески дом, гола и мръсна. Беше я открил собственият й син, който беше побеснял и в крайна сметка беше завел дело срещу старческия дом от нейно име. Макар че данните бяха противоречиви и нямаше сигурни доказателства, в крайна сметка показанията по време на процеса доказваха, че никой не е обърнал абсолютно никакво внимание на жената в продължение на най-малко шест часа. Не й бяха давали храна цели девет часа. Старческият дом беше евтин, един от многото, притежавани от голяма компания в щата Флорида, и имаше дълга и печална история в нарушаването на елементарните норми за хигиена и безопасност. Съдебните заседатели, които бяха гледали делото в окръг Ковингтън, бяха определили обезщетение за реални вреди в размер на 250 хиляди долара, макар че беше трудно да се оцени степента на физическите вреди. По челото на жената наистина имаше рани, но, от друга страна, тя не беше на себе си от десет години. По-интересната част от присъдата беше наказателното обезщетение срещу старческия дом в размер на 2 милиона долара, което представляваше рекорд за окръг Ковингтън.