Джон Гришам - Обжалването

За делото отговаряше съдия Калиган. Той събра още три гласа на своя страна и написа становище, в което отхвърляше обезщетението от 250 хиляди долара и го връщаше за преразглеждане в нов процес. Според него имаше нужда от още доказателства, за да се определи размерът на вредите. Колкото до наказателното обезщетение, според него то беше „шокирало съда“ и той предлагаше да бъде отхвърлено изцяло.

Съдия Макълуейн написа становище, според което присъдата беше абсолютно правилна. С големи подробности описа печалната история на старческия дом — недостатъчен и необучен персонал, мръсни стаи, чаршафи и кърпи, отровна храна, лоша климатична инсталация, претъпкани стаи и прочие. Към становището му се присъединиха още трима съдии, така че Върховният съд се оказа разделен на две. В крайна сметка новодошлият съдия трябваше да определи накъде ще натежи вотът.

Съдия Фиск не се поколеба. Той също смяташе, че медицинските доказателства са недостатъчни, а наказателното обезщетение е шокиращо. Като адвокат, защитаващ застрахователни компании, той беше отхвърлял в продължение на четиринайсет години огромни наказателни обезщетения, които адвокатите на ищците безотговорно измисляха. Поне половината процеси, в които беше участвал, включваха иск за чудовищна сума пари, която да компенсира „скандалното и безразсъдно поведение“ на ответника.

С гласуване от 5 срещу 4 гласа Върховният съд ясно определи новия си курс, като върна делото обратно в окръг Ковингтън.

Синът на възрастната жертва беше петдесет и шест годишен фермер. Освен това беше и дякон в провинциална църква, на десетина километра от Маунт Олив. Двамата със съпругата му бяха сериозни поддръжници на Рон Фиск, защото го смятаха за набожен човек, който споделя техните ценности и ще защитава внуците им.

Тогава защо мистър Фиск беше гласувал в полза на някаква незаконна компания от друг щат?

Всяко дело, което влиза за разглеждане във Върховния съд, се възлага от съдебния секретар на един от деветимата върховни съдии, без те да могат да контролират този процес. Просто всяко девето дело автоматично попада на бюрото на един от деветимата. Съдиите работят на малки екипи от по трима души, като на всеки шест седмици съставът на екипите се променя.

В почти всички дела, които се гледат във Върховния съд, адвокатите подават молба за обсъждане пред върховните съдии, но тя много рядко се удовлетворява. Съдиите изслушват адвокатите в по-малко от 5 процента от обжалванията.

Заради мащаба на присъдата делото „Джанет Бейкър срещу Крейн Кемикъл Корпорейшън“ беше преценено като достатъчно важно, за да се позволи на адвокатите да се явят пред екипа от трима съдии, който работеше по него. Така че на 7 февруари всички се събраха — Джаред Къртин и неговите мафиоти, както и цялата кантора „Пейтън и Пейтън“.

Няколко месеца по-рано делото беше възложено на съдия Олбритън. В този ден Рон Фиск нямаше работа по делото, така че не присъстваше. Тони Закари се отби от любопитство, но седна на задния ред и не разговаря с никого. Водеше си бележки с намерението да се обади на Бари Райнхарт веднага след края на заседанието. На задния ред седеше и един от вицепрезидентите на „Крейн Кемикъл“, който също си водеше бележки.

Всяка страна по делото разполагаше с двайсет минути за пледоарията си, като времето се отброяваше от електронен часовник. Един служител предупреждаваше адвокатите за изтичането му. Във Върховния съд не се толерираха многословните адвокати. Джаред Къртин започна пръв и веднага заговори по същество, за да обясни защо клиентът му обжалва делото. От „Крейн Кемикъл“ винаги бяха твърдели, че няма достоверна медицинска връзка между бихлоронилина и картоликса, открити на територията на завода, и раковите заболявания, от които страдаха толкова много граждани на Баумор. „Крейн Кемикъл“ в никакъв случай не приемаха, че са изхвърляли токсични отпадъци, но дори ако хипотетично се предположеше, че в почвата са били изхвърляни токсични отпадъци и оттам те са попаднали в питейната вода, не съществуваше „медицинска причинна връзка“ между химикалите и рака. Разбира се, имаше място за много спекулации. Броят на раково болните в Баумор наистина беше голям. Но, от друга страна, броят на раково болните е различен във всеки район. И най-вече, канцерогенни вещества се съдържат и във въздуха, в храната, в напитките, в домакинските препарати и прочие — списъкът беше безкраен. Кой можеше да твърди, че ракът, който беше убил малкия Чад Бейкър, наистина беше причинен от водата, а не от въздуха? Как можеха да се изключат канцерогенните вещества в полуготовите храни, за които мисис Бейкър беше признала, че са употребявали от години? Това просто беше невъзможно.