Джон Гришам - Обжалването

Съдия Романо не мислеше така. Той рядко се сблъскваше с голяма присъда, която да не може да атакува, но в този случай малко се затрудни. Накрая все пак реши, че косачката всъщност е разумно проектирана и правилно сглобена във фабриката, но през последвалите години на експлоатация различните системи за безопасност една по една са били отстранени от различните й собственици, които дори не бяха установени. Косачките просто са си такива по принцип. Те не са чисти, безупречни, безопасни уреди. Проектирани са да изпълняват едно-единствено нещо, а именно да режат гъста трева и храсти чрез голям брой остриета, които се въртят с висока скорост. По тази причина са изключително опасни, но това не ги прави по-малко ефикасни и необходими за обществото.

В крайна сметка съдия Макълуейн успя да събере три гласа на своя страна. Съдия Романо в продължение на няколко седмици упражняваше натиск върху колегите във Върховния съд, докато не събра три гласа в своя подкрепа. И отново всичко щеше да се реши от гласа на новобранеца.

Съдия Фиск наистина се бореше с това дело. Беше прочел досието малко след като положи клетва и всеки ден променяше решението си. Той лесно повярва, че от производителя се очаква да вземе предвид възможността неговият продукт да бъде модифициран с годините, особено при такава тежка работа, каквато е рязането на трева и храсти. В документите дори не се посочваше достатъчно ясно дали производителят изобщо се е съобразил с всички федерални разпоредби още във фабриката. Рон изпитваше дълбоко съчувствие към пострадалото дете, но беше твърдо решен да не позволява на емоциите да влияят върху решението му.

От друга страна, беше избран с гласовете на хора, които настояваха за ограничаване на отговорността на производителите. Адвокатите го бяха атакували, а обичайните им жертви го бяха подкрепили.

Върховният съд чакаше; не можеше повече да отлага решението си. Рон толкова много пъти си промени становището, че накрая се обърка безнадеждно. Когато най-сетне гласува — в подкрепа на Романо, — му прилоша и си тръгна по-рано от работа.

Съдия Макълуейн написа ново становище, в което яростно атакуваше мнозинството съдии от Върховния съд за манипулация на фактите, промяна на юридическите стандарти и заобикаляне на съдебния процес — с единствената цел да преследват собствената си програма за ограничаване на отговорността на фирмите. Някои от съдиите от мнозинството отговориха на това обвинение (Рон не беше сред тях) и когато решението на Върховния съд най-сетне беше публикувано, то говореше по-скоро за вътрешната борба във Върховния съд, отколкото за страданията на малкия Арън.

Подобно неприлично отношение между цивилизовани юристи беше рядкост, но накърненото самолюбие и наранените чувства само задълбочиха бездната между двете страни. Нямаше никакво място за компромис.

Когато по някое дело бъдеше присъдено сериозно парично обезщетение, застрахователните компании вече можеха да си отдъхнат.

Съдия Макълуейн продължи да бъде с особено мнение през цялата пролет. Но след шестата поредна загуба с 5 срещу 4 гласа той вече нямаше желание за борба. Делото беше за престъпна небрежност от страна на некомпетентен лекар и когато Върховният съд отмени присъдата, Макълуейн разбра, че колегите му са отишли толкова вдясно, че вече никога няма да се върнат.

Един хирург от Джаксън беше объркал рутинна операция на дискова херния. Пациентът му беше останал парализиран и накрая беше завел дело срещу него. Лекарят вече бе съден пет пъти, бе загубил разрешителното си за практикуване в два други щата и поне три пъти беше лекуван за зависимостта си от болкоуспокояващи. Съдебните заседатели определиха 1,8 милиона долара обезщетение за реални вреди, нанесени на парализирания пациент, а впоследствие още 5 милиона наказателно обезщетение.

В първото си писмено становище от името на мнозинството съдия Фиск определи размера на сумата за реални вреди като прекалено висока, а наказателното обезщетение — като „безотговорно“. Решението на Върховния съд върна делото за преразглеждане, за да се определи само размерът на реалните вреди. Наказателното обезщетение беше забравено.

Съдия Макълуейн едва не получи удар. В особеното му мнение се прокраднаха мъгляви твърдения, че някои специални интереси на щата вече оказват по-голямо влияние на Върховния съд, отколкото четирима от собствените му членове. Последното изречение от първия му вариант беше почти обвинително: „Авторът на писменото становище на мнозинството се преструва на шокиран от размера на наказателното обезщетение. Но всъщност би трябвало да приеме с лекота сумата от 5 милиона долара. Все пак, това беше цената на мястото във Върховния съд, което заема в момента.“ Изпрати го по имейл на Шийла Маккарти, за да се посмее. Тя наистина се смя, но после го помоли да махне последното изречение. В крайна сметка той го направи.