Джон Гришам - Обжалването

Особеното мнение на Макълуейн се простираше на четири страници. Олбритън го подкрепи със собствени три страници. В частен разговор двамата мрачно обсъдиха дали ще се чувстват удовлетворени, ако през остатъка от кариерата си се занимават единствено с писане на безполезни становища.

Особеното мнение бе музика за ушите на Бари Райнхарт. Той внимателно изчиташе всички решения на Върховния съд на щата Мисисипи. Служителите му анализираха становищата, нерешените дела и съдебните процеси, чиито решения можеха някой ден да се обжалват във Върховния съд. Както винаги Бари следеше отблизо събитията.

Да избереш приятелски настроен съдия наистина беше победа, но тя не беше пълна, докато той не върнеше жеста. Досега съдия Фиск гласуваше точно както трябва. Моментът за делото „Бейкър срещу Крейн Кемикъл“ беше назрял.

Докато летеше към Ню Йорк, за да се срещне с мистър Трюдо, Бари реши, че тяхното момче има нужда от известно окуражаване.

Вечерята се проведе в един клуб на последния етаж на най-високата сграда в Джаксън. Беше дискретно събитие, проведено почти тайно — всичките осемдесет гости бяха по-канени лично по телефона. Вечерята беше в чест на съдия Рон Фиск. Дорийн също беше поканена, а освен това й бяха оказали специалната чест да седи до сенатор Майърс Ръд, който беше долетял за вечерята направо от Вашингтон. Сервираха им стекове и омари. Първият оратор беше президентът на Щатската медицинска асоциация — достолепен хирург от Начес, който понякога изглеждаше на ръба да се разплаче, докато говореше за огромното чувство на облекчение сред медицинската общност. В продължение на години лекарите бяха работили в непрестанен страх от съдебно преследване. Бяха принуждавани да плащат огромни застраховки. Срещу тях бяха предявявани произволни искове. Бяха обиждани при свидетелски показания и по времето на съдебни процеси. Но сега всичко се беше променило. Благодарение на новата тенденция във Върховния съд лекарите вече можеха да се грижат за пациентите си както трябва, без непрекъснато да се озъртат през рамо.

Той благодари на Рон Фиск за куража, мъдростта и решимостта да защитава лекарите, медицинските сестри и болниците на щата Мисисипи.

Сенатор Ръд вече беше на третия си скоч, а домакинът знаеше от личен опит, че четвъртият скоч води до проблеми. Затова покани сенатора да каже няколко думи. Трийсет минути по-късно, след като беше водил битки в целия свят и беше разрешил всички проблеми, с изключение на конфликта в Близкия изток, Ръд най-сетне си спомни защо е поканен. Никога не си водеше бележки, не планираше речите си и не губеше време в предварителна подготовка. Самото му присъствие беше достатъчно, за да развълнува всички. А, да, Рон Фиск. Сенаторът припомни първата им среща във Вашингтон преди една година. Нарече го „Рони“ поне три пъти. И когато забеляза, че домакинът многозначително посочва часовника си, най-сетне седна и поиска да му донесат четвърти скоч.

Следващият оратор беше изпълнителният директор на Търговския съвет — ветеран от много кървави битки с адвокатите в съда. Той се изказа красноречиво за драстичната промяна в икономическия климат на щата. Стари и нови компании изведнъж бяха започнали да чертаят дръзки планове за бъдещето, без да се страхуват да поемат рискове, които биха могли да доведат до съдебно преследване. Чуждестранни компании проявяваха интерес да изграждат мощности на територията на щата. Благодарим ти за всичко това, Рон Фиск.

Репутацията на щата Мисисипи като съдебен ад, бунище за хиляди произволни искове и рай за наглите адвокати беше успяла да се промени — едва ли не за една нощ. Благодарим ти за това, Рон Фиск.

Много компании започваха да забелязват първите признаци на стабилизация по отношение на исканите обезщетения. Все още нямаше нищо конкретно, но нещата изглеждаха обещаващо. Благодарим ти, Рон Фиск.

И след като съдия Фиск беше отрупан с похвали, от които почти му стана неудобно, помолиха и самия него да каже няколко думи. Той благодари на всички за подкрепата им в предизборната му кампания. Беше доволен от първите си три месеца във Върховния съд и беше сигурен, че мнозинството в него ще бъде единно по отношение на търсенето на отговорност и обезщетенията. (Тук последваха бурни аплодисменти.) Колегите му съдии бяха интелигентни и трудолюбиви, а интелектуалното предизвикателство на делата, които решаваха, го вдъхновяваше допълнително. Той изобщо не се чувстваше ни най-малко притеснен от липсата си на опит като съдия.