Джон Гришам - Обжалването

Къртин беше набрал скорост и тримата съдии го оставиха да говори в продължение на десет минути, без да го прекъсват. Двама от тях вече бяха на негова страна. Съдия Олбритън обаче не беше, така че най-сетне го прекъсна:

— Мистър Къртин, извинете за въпроса, но има ли в този район голям брой други фабрики или заводи, които произвеждат пестициди или инсектициди?

— Не знам за такова нещо, ваша светлост.

— Това означава ли нещо различно от „не“?

— Отговорът е „не“, ваша светлост. В окръг Кеъри няма други производители на такива вещества.

— Благодаря. А вашите експерти откриха ли някаква друга фабрика или завод, където се обработва и/или изхвърля бихлоронилин, картоликс или аклар?

— Не, ваша светлост.

— Благодаря. А когато твърдите, че и в други райони на страната се наблюдава много голям брой раково болни, нали всъщност нямате предвид, че този брой не е петнайсет пъти по-голям от средните стойности за страната?

— Не, нямам това предвид. Но ние не приемаме и стойността от петнайсет пъти.

— Добре, значи дванайсет пъти повече от средното за страната.

— Не съм сигурен, че…

— Това е казал вашият собствен експерт на процеса, мистър Къртин. Броят на раково болните в Баумор е дванайсет пъти по-висок от средния за страната.

— Да, ваша светлост. Мисля, че сте прав.

— Благодаря ви.

Повече прекъсвания нямаше, така че адвокат Къртин приключи пледоарията си едва няколко секунди след сигнала.

Мери Грейс изглеждаше изумително. Мъжете са ограничавани от черните или тъмносините костюми, белите ризи, скучните вратовръзки и черните официални обувки — обичайното делово облекло, — но за жените няма правила. Мери Грейс беше облечена в ярка рокля над коляното и сако в подходящ цвят с ръкави до лактите. Носеше черни обувки с висок ток. Голяма част от краката й бяха на показ, макар и не зад подиума, откъдето се обърна към тримата върховни съдии.

Тя подхвана пледоарията си оттам, откъдето беше спрял съдия Олбритън — с остра атака срещу защитата на „Крейн Кемикъл“. В продължение на поне двайсет години компанията незаконно беше изхвърляла в почвата тонове канцерогенни отпадъци. Като пряк резултат от този процес питейната вода на Баумор беше замърсена от същите тези канцерогени, които не се произвеждаха или изхвърляха никъде другаде в окръга. Жителите на Баумор бяха пили от тази вода.

— Вие сте се избръснали, измили сте си зъбите, взели сте душ, използвали сте вода, за да си приготвите кафе или чай. Пили сте вода както вкъщи, така и на работа. Задавахте ли си днес въпроси за тази вода? Откъде идва? Дали е годна за пиене? Запитахте ли се поне веднъж тази сутрин дали тази вода не съдържа канцерогенни вещества? Най-вероятно не. Жителите на Баумор не са по-различни от вас.

Като пряк резултат от пиенето на тази вода хората се разболяха. И градът беше поразен от невиждана в страната ракова епидемия.

И както обикновено става в такива случаи, чудесната и достойна корпорация със седалище в Ню Йорк — тук тя се обърна и посочи Джаред Къртин — отрича всичко. Отрича, че е хвърляла токсични отпадъци, че е прикривала този процес, отрича, че е лъгала, отрича дори собственото си отрицание. И най-важното — отрича причинната връзка между канцерогенните вещества и рака. Вместо това, както чухме тук днес, „Крейн Кемикъл“ прехвърля вината върху въздуха, слънцето, околната среда и дори фъстъченото масло и вакуумираното пуешко месо, с които Джанет Бейкър е хранила семейството си.

Съдебните заседатели направо бяха очаровани от този аргумент — каза Мери Грейс на притихналите съдии. — „Крейн Кемикъл“ са изхвърляли тонове токсични химикали в почвата и водата, но всъщност за всичко е виновно фъстъченото масло.

Може би от уважение към дамата, а може би от нежелание да прекъснат такава страстна пледоария тримата съдии не казаха нищо.

Мери Грейс завърши с кратка лекция по право. Законът не ги задължаваше да доказват, че Б-клетъчният лимфом, открит в тялото на Пит Бейкър при аутопсията, е попаднал там направо от завода на „Крейн Кемикъл“. Законът изискваше само наличие на убедителни доказателства.

Когато времето й свърши, Мери Грейс седна обратно до съпруга си. Съдиите благодариха на адвокатите за техните пледоарии, после се заеха със следващото дело.

Зимната среща на адвокатската организация беше доста мрачно събитие. Имаше значително повече присъстващи от обикновено. Адвокатите изглеждаха притеснени, силно разтревожени, дори изплашени. В новия си състав Върховният съд вече беше отхвърлил първите две присъди в полза на ищеца. Дали това не беше началото на някаква ужасна тенденция? Беше ли време да изпаднат в паника, или вече беше твърде късно?